След това се давеше, тежка като олово, пронизана от една изключителна болка, която беше отчасти удоволствие и отчасти болка. Тя хленчеше, чувствайки огромно напрежение да я сграбчва в точката, където нейната нежност и мекота люлееше неговата мъжественост.
ПЪРВО УДОВОЛСТВИЕТО, СЛЕД ТОВА ИДВА БОЛКАТА — предупреди я писклив глас. ОТКАЖИ СЕ!
Със силен вик Тес се бореше да се отдръпне, отчаяно искаше въздух и свободно пространство, уплашена, че ако отвори тази последна врата никога вече няма да бъде в състояние да я затвори отново.
Тогава никога вече няма да бъде в безопасност от демоните. А те винаги бяха тук, тя знаеше това, просто зад тази врата. Чакайки в тъмнината.
Ръцете й се стегнаха.
— Аз, аз не мога — каза тя, все още замаяна. Минута по-късно свитите й пръсти се размахаха във въздуха, срещайки твърди мускули.
Дрезгав вик експлодира от устните на Андре. Ръцете му се втвърдиха върху гърдите й.
Минута по-късно Тес беше грубо отблъсната обратно върху леглото. Той я закачи с широкото си рамо, леглото проскърца, когато той се наведе напред, за да докосне раненото си бедро.
— Господ ми е свидетел, англичанке, ти да ме убиеш ли се опитваш? Ако е така, ще се убедиш, че е извън твоите възможности. И ти би трябвало да се откажеш от всякакви мисли за бягство — изръмжа французинът. — Това нещо между нас едва сега започва, предупреждавам те!
— Тя не е мъртва! Аз не го вярвам, няма значение какво казва този гаден блатен комар!
Конярят на Ейнджъл се препъваше в кухнята, младото му лице бе напрегнато от усилието да сдържа сълзите си.
— Тя е на север да посети брат си, нали г-н Хобхауз, точно както ми казахте вие? — кафявите очи на Джем се бяха втренчили в лицето на иконома, молейки за потвърждение.
— Мъртва? Кой разправя такива истории? — лицето на Хобхауз беше сериозно. — Това не е нищо друго освен жестока шега.
— Лично Хоукинс го разправя. Разказва на всички постоянни посетители на „Трите херинги“. Казва, че е хванал Лисицата със собствените си ръце на брега, начупена на парчета. Казва, че младата мис е участвала също и е била убита, само че тялото й изчезнало, отнесено от прилива — малки червени петна се появиха по лицето на момъка. Пръстите му започнаха да треперят и той се хвана конвулсивно за жакета на Хобхауз. — Не е истина. Не би могло да бъде! Само, че аз, аз бих искал да го чуя вие да го кажете, г-н Хобхауз.
Над главата на момчето, Хобхауз и Лети размениха мрачни погледи.
— Вие трябва да ми кажете, сър. Вие не бихте излъгали, зная това!
Отчаяние премина по лицето на Хобхауз, но той почти веднага го скри. Повдигайки раменете си иконома погледна втренчено към Джем, който го изучаваше със твърда решимост. Момчето няма да си отиде без отговор.
— Недей Джем, какви са всички тези глупости относно мис Тес? Тя отиде да посети мистър Ашли в Оксфорд, точно както ти казах! Който ти разправя други неща е глупак. Истината е, че младият господар се разболя изведнъж и тя нямаше време да каже довиждане — силните пръсти на Хобхауз повдигнаха лицето на момчето и забеляза, че кафявите му очи бяха пълни със сълзи. — На кого ще повярваш, Джем? На мен ли, който никога досега не съм те лъгал? Или това — той се поколеба, вдигнал тъмната си вежда като се опитваше да си припомни предишното описание на момчето.
— Гаден блатен комар, сър!
— По дяволите, момче, ти си го определил съвсем точно. Точно така. Сега аз искам да ми отговориш на един въпрос. — Гласът му беше твърд и не потрепваше — глас, който внушаваше доверие на всеки, какво оставаше за едно момче на годините на Джем.
— Съжалявам, сър — каза конярят накрая, убеден от силното негодувание, което видя в очите на иконома. Бавно изпусна въздуха, който беше задържал. — Аз знаех, че копелето, извинете ме мис Лети, знаех, че той лъже — като говореше гласът на момчето ставаше по-силен и по-самоуверен. — Да, през цялото време знаех — ръцете му освободиха жакета на Хобхауз. Той се опита неуспешно да оправи гънките, които ръцете му бяха причинили. — Съжалявам за това, сър.
Хобхауз се постара гласът му да изглежда недоволен.
— Би трябвало, Джем. Достатъчно си се занимавал с неща, които не са твоя работа. Ти имаш работа в конюшнята. И ако не, сигурен съм, че Едуар ще бъде повече от доволен да…
Момчето вдигна ръцете си като че ли, за да се защити, вече отстъпвайки към вратата.
— Аз си отивам, г-н Хобхауз! Честно! Няма нужда да ме заплашвате с такъв вид мъчение отново. Не бих могъл да понеса да прекарам още един следобед с този луд французин.