Тес мълчеше, размишлявайки над въпроса му, знаейки, че ако излъже по някакъв начин този мъж ще го разбере.
— Не — каза тя накрая. — Това, което е лошо за едни може да е добро за други. Да, аз не вярвам, че ти съзнателно би направил лошо на някой.
— Но ти не знаеш почти нищо за мен… и не питаш, за да научиш?
— Нито ти ме попита какво правех посреднощ в средата на Ламанш.
— О, но аз знам това вече, морска чайко. Вие превозвахте контрабанден товар. Заедно с другите джентълмени от Ромни Марш.
Тес изненадано си пое въздух.
— Но как…
— Аз те наблюдавах от дълго време, малката — каза остро Андре. — Аз дори съм търгувал с някои от твоята тайна банда. Има някои от твоите другари, които познават гласът ми, макар че не познават лицето ми. Това е доходен бизнес — контрабандата на чай и коприна — и той ми донесе тези дрехи, които носиш сега. О, колко добре ти стоят, любима. Техният тюркоазен пламък подчертава нежната ти кожа. Ти си огромна съблазън така, но ние трябва да говорим още, мисля. Дори сега лицето ти е пълно с незададени въпроси.
Тес потръпна, грубото кадифе на гласът му я галеше като целувка на любовник. Колко лесно преодоляваше той нейната защита! Дори сега, когато тя беше твърдо решила да му се съпротивлява.
Андре промърмори нещо и се обърна в леглото.
— Да, но тази търговия не е така доходна, както тази със златните гвинеи. Има голяма опасност при превозването на такива товари и ако те хванат те обесват. Но това прави превоза на злато по-доходно, защото малко хора ще се осмелят да поемат такъв риск. Това е търговия за която аз искам да науча повече.
— Товари със злато? — раменете на Тес се вдървиха. — Аз не знам нищо за такива товари. Вие трябва да мислите за друг бряг, Дийл, може би. Лисицата никога не би… — твърде късно Тес разбра, че се беше изпуснала.
Тя си пое въздух, ядосвайки се на себе си.
— И тази Ромни Лисица също много ме интересува — каза меко Андре.
Твърде меко? — се зачуди Тес.
— Близка ли си с него?
— Толкова, колкото с други — каза твърдо тя. — Повече от някои други.
— Ти пазиш тайните си, виждам аз. Дори от мен, малката?
— Ти си чужд човек, капитане. Както ти сам каза, ти би могъл да бъдеш просяк по улиците на Париж. Или някои от най-умните агенти на Наполеон — тя добави откровено с промъкваща се студенина в гласа й — така, както се промъкна и в сърцето й.
Какво знаеше този французин за товарите злато от брега на Ромни? Би ли могло да бъде истина тогава?
Беше ли нейната лисица действително предател?
— Понякога аз говоря твърде много — промърмори той мрачно, посягайки към нейните студени пръсти.
Тес се отдръпна леко.
— Кой ти каза за тези неща? — попита тя отчаяно, искаща да разбере истината, искаща да сложи край на тази несигурност.
Андре не се опита да я докосне отново.
— Не един, а много, моя малка. Търговията е общо занимание от тази страна на Ламанш. Ще използваш ли моето объркване срещу мен? — попита той.
Неповикан дойде споменът за горчивите думи на виконт Рейвънхърст за тези, които правят контрабанда със злато, когато френската валута колабира и по този начин те продължаваха тази горчива война.
В сърцето си Тес знаеше, че голяма част от това, което беше казал е истина. Всяка изтъргувана гвинея означаваше повече пролята кръв — както английска, така и френска.
Студенината нарасна, плъзгайки по гърба й.
И какво за мъжът до нея? Той беше контрабандист, това знаеше със сигурност. Но какво друго беше той? Шпионин? Може би дори убиец?
Би ли могла да понесе да узнае тъмните му тайни?
Гърлото на Тес я стегна и откри, че трябва да преглътне преди да може да говори.
— Ако, ако открия, че ти си ангажиран с търговията със злато и с тайните на войната, аз бих направила всичко, което е по силите ми, за да те спра — каза тя откровено. — Търговията с коняк и коприна е нещо друго. Тя е била насъщно занимание на тези брегове от векове, много преди Наполеон и Уелингтън да бяха преплели рога. Но тази търговия със златни гвинеи и военни тайни е нещо отблъскващо. — Тес преплете пръсти, след това твърдо ги заключи в скута си. — Ако ти си НАПРАВИЛ такива неща, аз не искам да знам за тях. Това, което си правил преди да те срещна не е моя работа — гласът й потрепери за момент, а след това се стабилизира. — Но ако правиш такива неща отново, капитане, аз със сигурност ще открия. И тогава, повярвай ми, ти ще проклинаш денят в който ме извади от морето.