Напрегнатото мълчание се възцари в стаята. С биещо сърце Тес очакваше отговора на Андре, надявайки се, че той ще бъде отрицателен.
През цялото време се чудеше дали ще повярва на такъв отказ, дори ако дойдеше.
Тя го чу бързо да си поема въздух.
Минута по-късно пръстите му хванаха дълга къдрица кестенява коса и я приближиха близко, толкова близко, че тя чувстваше горещият му дъх върху бузата си.
— Ти се осмеляваш да ме заплашваш, англичанке? — гласът му беше измамно мек, коприна върху стомана.
— Да — по този въпрос. Може би и по други — отговори тя твърдо.
— Бих могъл да те пречупя за секунда, жено. На този кораб аз съм царят и господарят. Всички трябва да ми се подчиняват, дори ти!
— Аз трябва да се подчинявам на собствената си съвест първо.
— Дори, ако тя противоречи на моята заповед? — прогърмя французинът така остро, че Тес почувства боботенето на неговите думи.
Въпреки всичко, тя не потръпна.
— Със сигурност.
— Тогава, моя малка, ти си или глупава или много смела жена — гласът му стана дрезгаво висок. — Кое от двете е?
— Ако искаш дресирана риба не би трябвало да плуваш в диви води, капитане.
— Ти ми се подиграваш, жено? — изръмжа Андре. — По дяволите, ти си позволяваш твърде много! — с проклятие той зарови ръцете си дълбоко в косата й и я привлече надолу към голите му гърди. — Питомна риба не е това, което исках, най-мила моя — в това със сигурност си права.
Пръстите му се стегнаха, дръпвайки косата й назад. Сърцето на Тес препускаше, когато почувства яростта на погледа му да пада върху нейното лице.
Изведнъж французинът отметна главата си и се засмя. Смехът му трещеше и клатеше цялото легло и нея заедно с него.
— Ти направи това, което никоя жена по-рано не се е осмелила.
Грубо Андре притисна главата й към покритите си с косми гърди и изведнъж Тес чу различен грохот — не от смях, а от дивото биене на сърцето му.
Или това беше нейното сърце?
— Чуваш ли го, англичанке? Този грохот се дължи на теб. И това си го причинила ти — той се обърна рязко, твърдата линия на неговата мъжественост изгаряше ханша й.
Гласът му помръкна, груб и замъглен от желание.
— Точно сега очите ти греят, тревисто зелени преминаващи в сиво, когато страстта се появява вътре в теб. Гледката ме прерязва като острие, жено — гласът му спадна, дрезгав от неговото собствено желание. — Да, ти си права да се осмеляваш толкова много, тъй като аз бих рискувал всичко за теб, поне така мисля. Може би вече съм го направил — добави мрачно.
— Какво…
— Сега аз ще задавам въпросите, започвайки с мъжа, който стои в твоя хан.
Несъзнателно Тес се вкамени. Лек трепет мина през нея. Но ръцете на Андре бяха твърди и неумолими както я беше притиснал към себе си, усещайки всеки трепет на нейното тяло.
— Да, аз знам за този виконт — продължи той рязко. — Този глупак от Лондон, който те наблюдава когато ти не виждаш. Него аз също съм имал много случаи да го наблюдавам. Той има огън в очите си, но лед в сърцето си, мисля аз. По море ние сме почти равни, но на сушата… — гласът му спадна, тъмен и забързан. — Кажи ми, мила моя — той я притегли съвсем до твърдите си бедра и обхвана гърдите й със здравите си пръсти. — По суша кой е победителят? На суша кой ще притежава сърцето ти? Аз трябва да знам — този мъж Рейвънхърст или аз?
Напразно Тес се бореше да се освободи от безмилостната му прегръдка, вече чувствайки неговото желание да предизвиква отговаряща горещина вътре в нея.
— Какво, ако моето сърце не е свободно? — тя се противопостави, залята от жестоки спомени само при споменаването на името на Рейвънхърст.
— Тогава ще трябва да го грабна като корсар, какъвто съм аз — изръмжа французинът. Стенейки, той притисна възбудения си член в меките й бедра. — Да, аз ще навляза в самата ти душа, морска чайко. Аз ще предявявам права към теб, точно както ти прояви към мен — ожесточено и завинаги. Аз ще откъсна сърцето ти от твоите гърди, за да го направя мое!
Той говореше с ожесточена грубост, която караше Тес да потръпва, тъй като в този твърд глас чуваше яростта на мъж, който можеше да изпълни заканите си.
— Какво, какво, ако не ми е останало сърце, което да бъде завоювано? — промълви тя, чувствайки необуздания глад да започва там където неговата твърдост я обгаряше. Където неговите ръце се напрягаха срещу облечената в коприна долна част на тялото й.
— Тогава аз ще взема, каквото имаш, морска чайко. Тяло, ум, дух — аз ще ги притежавам всички тях! Ако имам тези трите, може би няма да ми липсва другото.