— Ти, ти не се чуваш какво говориш?
— Бих искал да е така! Бих искал да имах някакъв избор. Но аз нямам никакъв, откакто те погледнах за първи път. И сега — достатъчно от тези празни приказки!
В следващият момент пръстите на Андре последваха извивката на долната част на тялото й, принуждавайки я да го приеме бедро до бедро, гърди до гърди, смесвайки дъхът им когато всеки инч от неговата твърда мъжественост беше положена върху нейната мекота.
Дори когато се опитваше да се бори, Тес чувстваше нажежени до бяло живи въглени да експлодират с горещина, където и да се срещнеха техните нерви, когато трепереща кожа срещнеше гладни, изпънати мускули. Когато минута по-късно той изстена, тъмно и продължително, звукът беше дело на Тес.
— Ти не можеш… — див вик се изтръгна от устните й. — Мили Боже, Андре, аз не трябва…
— Ти можеш, моя малка, и ти ще го направиш! — изстена той. Дори когато говореше неговите устни обхванаха отворените й устни, твърди и наказващи, потушавайки протестите й. Ръката му се зарови дълбоко в косата й, закотвяйки главата й, докато езикът му ограбваше меката коприна на устата й.
Като светкавица това докосване експлодира през Тес, разтърсвайки я до палците на краката й. Отново тя хленчеше, нагорещена от някакъв неин глад.
Андре прихвана звукът с устните си, след това отговори с тъмен вопъл. Притискайки главата си, той засмука пълната й долна устна, след това я галеше с влажния си език. Страст се разпали между тях като трептящият воал на летните жеги, докато Тес почувства тялото й да става тежко и разтопено, обвито с любов, отивайки да срещне неговото тяло.
— О, но всичко ще бъде добре между нас, англичанке — простена Андре. — Добре ми е да чувствам, че дишаш тежко заради мен. Добре ми е да чувствам как се задъхваш когато стигнеш до ръба. — Езикът му навлезе в нея пламенно предлагайки й да почувства какво би било, когато той вкара напрегната си мъжественост вътре в нея.
Смътно Тес чу себе си да стене дълбоко в гърлото си, поддаваща се на тези кадифени тласъци, точно както знаеше, че ще се поддаде на силата на неговото тяло. Неговите тъмни думи само разпалваха желанието й и я оставяха слаба от желание повече, много повече.
И французинът знаеше това добре.
Грубите му пръсти бродеха по тънките дрехи, скриващи я от неговия поглед. Варварски той дръпна скъпата коприна, правейки я на парчета. Освободените гърди на Тес се разляха между гладните му пръсти, зърната я боляха от яростните му ласки.
— Да, мое сърце, мое цвете — мърмореше дрезгаво Андре. — Дай ми твоята страст.
Тес стенеше, обхваната от тъмна буря, която я заливаше там където неговите пръсти се докоснеха.
Безжалостно и толкова знаещ, мислеше си Тес смътно. Колко пъти преди той е правил същото?
— Стига, стига вече — тя изстена, цялата в огън от това мъчение извън всяко въображение.
— Много повече, мое сърце. Нека да ти покажа, че става много, много по-хубаво.
ПО-ХУБАВО?, си помисли Тес диво. Ако усещанията ставаха по-хубави тя беше сигурна, че ще умре от тях.
Трябва да го беше казала гласно, защото в гърдите на Андре заклокочи тъмен смях.
— О, да, моя малка, наистина става по-хубаво. Давам ти моята дума — гласът му се снижи. — Не, не приемай моята дума — нека да ти го докажа.
Изведнъж странен спомен проблесна през обърканите мисли на Тес. Нещо относно триумфа в гласа на Андре, нещо, което натисна спусъка на други спомени — мъчителни и пълни с болка.
ДЕЙН.
Фрагментите придобиха форма, станаха видими.
Веднага французинът се вкамени.
— Ти можеш да шепнеш неговото име? — каза той. — Този англичанин притежава ли сърцето ти тогава?
Тес си пое въздух, все още потънала в обърканите усещания, които той беше предизвикал, шокирана толкова, колкото и той като чу това име. Но какво знаеше този мъж за Рейвънхърст и за нещата, които се бяха случили между тях? Видял ли е той всичко това, наблюдавайки от тъмнината?
— Как…
В следващият момент тя се намери по гръб на леглото, смачкана под тежестта му.
— Значи ти мислиш за него дори сега, така ли е? — гласът на Андре беше станал суров. Пръстите му замръзнаха, твърди над нейните зачервени, чувствителни пъпки на гърдите й, опровергавайки Тес, че тя не иска това, което току-що разбра, че отчаяно го желае. — Признай си! Признай си, че дори сега ти го искаш, дори сега когато лежиш в МОЕТО легло, с МОИТЕ ръце върху теб. Признай си, че ти мислеше за него, докато стенеше от моите ласки.
— О-остави ме да си отида — прошепна Тес съкрушено, чувствайки, че беше навлязла в кошмар. — Аз не съм те молила да ме докосваш, по дяволите. Нито съм искала да нахълтваш в живота ми! Аз не искам нищо такова, чуваш ли? Нито теб — нито, който и да е друг мъж!