— Твърде късно — каза французинът мрачно. — Всичко, което засяга теб сега е моя работа, англичанке, тъй като ти се интересуваш от този мъж, от него трябва да се интересувам и аз. Какво ще стане, ако се срещна с него на блатото, мила? Да, в тъмна и безлунна нощ, без никакви свидетели? Когато той си отиде, аз няма да имам съперник за сърцето ти.
— Ти, ти не би могъл!
— Това, че бих могъл е извън всякакво съмнение. Дали бих го направил — но това е напълно различно нещо. Смъртта на този човек толкова голяма болка ли ще ти причини?
— Нямаш право да задаваш такъв въпрос! — тя беше сломена от този жесток разпит от един непознат човек. — Аз няма да ти кажа нищо повече! Чрез твоята сила ти можеш да притежаваш тялото ми, но има неща, които не можеш да докоснеш, без значение колко силен натиск оказваш върху мен! Не, никога!
— Ще видим, англичанке — промълви мрачно капитана. — Ние ще видим много скоро. Но ти трябва да знаеш, че когато те взема, няма да има име на друг мъж на устните ти.
С див вик Тес се протегна и хвана вратът му в основата му. Възползвайки се от моментния му шок тя се освободи и слезе от леглото, удряйки се в масата. След това се втурна сляпо, останките от пеньоара й се увиваха около глезените й.
Отчаяно пръстите й се плъзгаха по стената като не срещаха нищо друго освен грубо дърво. По дяволите! Ключалката трябваше да бъде някъде наблизо.
Зад гърба й се чуваше накъсано дишане, след това леглото изскърца. Мили Боже, той идваше! Къде беше проклетата ключалка?
— Не се бори с мен, сърце мое — каза Андре. — Запази си енергията за по-съществен спор.
— По дяволите, ти и твоите спорове! Стой надалече от мен! — сърцето на Тес препускаше лудо, биейки като чук в гърдите й така шумно, че тя почти го чуваше.
— Никога! — гласът му дойде откъм гърба й, горещ и силен като ром. — Нека да те любя, морска чайко. Нека да изтрия спомените за него от теб завинаги.
Зад гърба си Тес чуваше шумоленето и плъзгането на дрехи и знаеше, че той сваля последните си одежди, откривайки острието на своята мъжественост.
Мили Боже, защо тя трепереше толкова много? Защо част от нея копнееше да му се подчини?
— Недей, Андре — промълви тя.
— Защо не? — изръмжа той. — Англичанинът ли те задържа? Той ли замразява кръвта ти?
Още веднъж този човек беше видял повече от нея, прониквайки през стените, които тя така внимателно беше изградила около сърцето си.
Той беше ли прав? — чудеше се Тес диво. Дали спомените за Дейн я правеха все още негов пленник?
— Аз ще те освободя от тези сенки, моя малка. Позволи ми да ти доставя удоволствие, което не може да се опише. Позволи ми да те любя. Сега.
С побеляло лице Тес претърсваше стената, заливана от диво треперене. Коленете й бяха като дебела овесена каша, заплашвайки да поддадат всеки момент. Блуждаещи и замъглени, очите й се опитваха да проникнат през тъмнината около нея.
По някакъв начин тя знаеше, че беше истина, че този мъж ще й достави изключително удоволствие, че тяхното сливане ще бъде силно като магия, точно както беше обещал. Кръвта й течеше тежко по вените, Тес проклинаше съдбата, която й повеляваше да му отказва.
Но тя трябваше да му откаже, тъй като такова перфектно удоволствие ще я направи определено отстъпчива, а Тес се беше заклела това никога да не се повтаря.
Всички тези мисли минаха светкавично през главата й между яростните биения на сърцето и отговорът й дойде също така бързо.
— Аз не мога, Андре. Не искай това, което не мога да ти дам!
Босите му крака помръднаха на пода.
— Аз ще те имам, моя малка — изръмжа той. — И когато го направя, ти няма да мислиш за никой друг освен за мен!
— Не, Андре — промълви Тес, ужасена от студената жестокост в гласа му. — Не по този начин.
— По този начин — отговори рязко той. — По всякакъв начин. Каквото и да ми струва — той се приближи по-близко. Тес можеше да чувства слабата, излъчваща се топлина от неговото тяло. — Отново и отново, докато не спреш тази игра и не признаеш своята нужда от мен.
— Аз, аз не мога. Ти не разбираш!
— Аз разбирам всичко от което имам нужда — и на мен ми омръзна да чакам — той вече беше толкова близко, че можеше да бъде докоснат.
ДА ДОКОСВАШ И ДА БЪДЕШ ДОКОСВАН — си помисли Тес, осъзнавайки, че желаеше всичко това. Глупачка ли беше да се отказва от това, което щеше да им достави такова удоволствие?
— Ти, ти не си първият! — извика тя отчаяно искайки да го спре, осъзнала че собственият й контрол вече се пречупва.
Той отговори със сподавена ругатня.