Горещият, сладък екстаз на език и зъби. Въглени се пръскаха, нажежени до бяло, за да осветят нейната тъмнина.
Тогава сладката буря я сграбчи, груб беззвучен вопъл се откъсна от гърлото й когато тялото й се стегна и започна да конвулсира под него.
СЛАДКА ЛЮБОВ, ТЪМНА ЛЮБОВ, ВЗЕМИ МЕ СЕГА. Това нейните мисли ли бяха или неговите? Може би и двете. Може би нямаше значение.
Задавяйки се Тес падаше надолу, надолу и отново надолу, потънала в безкрайно грубо удоволствие, толкова силно, че изгаряше. Белязана, тя чувстваше следите му навсякъде, неговата страст заливайки я, за да стане нейна страст, за да не се забрави никога тяхното сливане.
Така французинът даде на Тес третият й урок, докато кожата й още гореше под неговото докосване и кръвта й още бушуваше.
Тя наистина имаше сърце, откри Тес и въпреки, че то беше белязано с мъчителни спомени, то беше цяло.
И то беше негово и той можеше да го вземе.
30.
Бавно, слаба от удоволствието, Тес се плъзна надолу по стената и падна напред върху широките гърди на Андре, смътно чувствайки коравия натиск на неговата мъжественост върху корема си.
— Е, моя малка — промърмори той задавено. — Повече отколкото мечтаех. Незабравимо.
— Аз смятам, че това би трябвало да са мои думи — каза Тес слабо с толкова пресъхнало гърло, колкото други скрити части на тялото й бяха хлъзгаво влажни.
— Тогава кажи ги, по дяволите — изръмжа той, извивайки се, докато тя се просна отпуснато върху изтегнатото му тяло.
— Всичко, което ти каза и още — промълви Тес. И зарови лице в гърдите му чувствайки, че бузите й се изчервяват при спомена за нейния необуздан отклик. — Перфектно. О, Андре… — тя не можа да задържи сънливата усмивка, която се появи на устните й. — Перфектно, извън всяко въображение.
Мазолест пръст погали бузата й.
— Не е съвсем перфектно, мое малко диваче. Но скоро ще бъде — отвърна мрачно капитанът на „Свобода“, извивайки се непрекъснато в напразни опити да забрави яростната болка в собствените му слабини.
Дори сега той знаеше, че времето им през което ще бъдат заедно намаляваше.
Главата й полегна върху рамото му и тялото й се изви около неговото. Той се усмихна мрачно, чувствайки как нейните горди нежни гърди галят неговите гърди. Божа Майко, но това е болка, мислеше си Андре чувствайки мъжествеността му да се подува и втвърдява там, където нейните копринени бедра се търкаха срещу него.
Затвори очите си, опитвайки се да забрави този кичур от кестеняви къдрици. Опитвайки се да забрави как се движеше срещу него, молейки за неговото докосване. Как се беше отпуснала мълвяща неговото име, останала без разум и жадна от страст.
Издавайки дрезгави вопли той се движеше над нея, опитвайки се да намери по-удобна позиция, знаейки, че това е невъзможно. Не и преди да се угаси този огън от неговите слабини в нейната тъмна сладост.
В мрачно мълчание вдигна Тес до гърдите си и я отнесе в леглото си, слагайки възглавница под тях, и легна до нея.
— О, англичанке, ти си действително всичко за което съм мечтал и още много. Мистерия върху мистерия. Създание с рядък огън.
С потъмняло лице капитанът докосна с пръст топъл кичур от кестенява коса. Но защо? — чудеше се той. Защо само с НЕЯ тази треска, този отчайващ глад? Беше имало и други жени, разбира се — ГОСПОДИ, беше имало безброй жени. И все пак никоя от тях не го беше оставяла замаян само от един поглед, само с най-лекото докосване на сладкия й език.
И никоя от тях нямаше значение, си помисли той изведнъж, давайки си сметка, че това, което съществуваше между тях беше ново и свежо, изцяло несвързано с нищо в живота му до този момент.
Това беше първият урок, който англичанката от Рай даде на Андре льо Брикс, въпреки че той имаше силното чувство, че ще му даде още много уроци в идващите години.
До него красавицата с кестенява коса помръдна леко, мърморейки, докато се свиваше по-близо до неговата топлина, движението изпрати нови вълни от мъчение във вече пулсиращите му от болка слабини.
Капитанът се намръщи. Тя беше млада, той видя това сега, невинна и податлива, когато сънят отне напрежението от слабите й рамене и умората от втренчените й очи.
Толкова млада. Толкова жизнена. Докато той…
Понякога се чувстваше стогодишен. Лицето на французина се набразди с остри, горчиви гънки. Гледайки надолу към косата й, с блещукащи малки светлини в нейните дълбини, Андре се сблъска с факта, че тя беше твърде млада за него. Загрубял от морето и недодялан, такъв какъвто беше той, носещ проклятието на войната и кръвта на убитите мъже върху ръцете си. Не, той би трябвало да я върне обратно и то скоро. Беше твърде опасно за нея тук.