Твърде опасно за тях двамата.
Но няма да мисли сега за това, реши той. Настоящето беше за плуване и мечтание, и може би забрава. Сега ще я прегръща и успокоява, когато дойдат кошмарите — ще осветява нейната тъмнина, обичайки я когато е будна, докарвайки я до удоволствие, което спира дъха, докато неговото име не затрепти на устните й.
Да, той не би могъл да й позволи да си отиде, докато не направи това. По някакъв начин ще я пази дотогава, се закле Андре.
Но кой, чудеше се той, измъчван от знанието на собственото си тъмно минало, кой ще я пази от НЕГО?
Корабът плуваше с леко скърцане, вълните се плискаха във фюзелажа, когато Андре чу трополящи стъпки надолу по стълбите.
Тежка ръка се удари във вратата на каютата.
Сподавяйки силна ругатня брадатия французин се обърна, за да покрие Тес с остатъците от пеньоара й, тъкмо когато вратата се отвори рязко.
— Какъв вид лудост е това? — излая първият помощник-капитан от вратата, очите му бяха разширени от гледката на двете преплетени тела на леглото. — Предполага се, че ти си почиваш, глупак такъв! Или твоята цел е да кървиш до смърт?
Мърморейки яростно под мустак, високият бретонец влезе в стаята и постави върху масата тежко натоварен поднос. Широките му рамене бяха като издялани от гранит, вкаменили се от укор, очите му се отвърнаха от полуголата двойка.
Мигайки, Тес се изправи, притискайки накъсаните остатъци от коприна към гърдите си.
Паметта й се върна, бузите й станаха кърваво червени. МИЛИ БОЖЕ, КАКВО БЕШЕ НАПРАВИЛА? КАКВО Й БЕШЕ НАПРАВИЛ ТОЗИ ЧУЖД ЧОВЕК?
Внезапно щедрият мирис на яйца, масло и сирене я заля, обръщайки стомаха й — подсещайки я, че тя не беше яла от часове.
Близо до тях Падриж стовари сребърните прибори и чашите, мърморейки на бретонски, след това обръщайки на френски.
— Тя ще бъде твоята смърт, приятелю мой, аз ти казвам това сега! Тя и тази опасна идея фикс. Твоята рана вече кърви отново, отворена от това, което аз съм убеден, че трябва да е било много приятно. Но следващият път няма да си правя труда да нося нови бандажи, предупреждавам те. Ти можеш да лежиш в собствената си кръв! — тревогата правеше гласа на големия мъж дрезгав.
Тес почувства нови вълни да заливат бузите й, болезнено съзнавайки покварения вид, който те биха могли да й придадат. Силна, мускулеста ръка се плъзна около напрегнатите й рамене и тя се стегна, чувствайки Андре да се тресе от едва потискан смях.
Със стиснати устни дръпна разкъсаната дреха до врата си и сложи едната си ръка пред гърдите си, в същото време опитвайки се да подреди обърканата си коса в нещо, което да наподобява ред. Отказвайки се от този опит тя блъсна настрани ръката на Андре.
Зад нея се чу приглушено изскърцване, когато капитанът се облегна удобно назад.
— Няма никакъв смисъл, малката. Ти изглеждаш точно такава каквато си.
— И по-точно, какво е това — точно такава? — изсъска Тес.
— Жена, на която току-що са доставили удоволствие — всецяло, страстно и решително, СЪРЦЕ МОЕ. Не си ли съгласен, Падриж?
Първият помощник-капитан изсумтя, мърморейки нещо на бретонски, на което Андре отговори с богат, гърлен смях.
Нови огнени езици плъзнаха по бузите на Тес. Те се смееха на нея, недодяланите зверове! След всичко, което тя беше направила, за да помогне на този проклет контрабандист по време на неговата болест! Ръцете й се свиха в юмруци, тя удряше по въздуха напразно, жадувайки да усети кожата на французина под тях.
— Хайде, морска чайко, какво срамно има в нещо толкова естествено? — Андре протестираше, опитвайки се да хване летящите й пръсти.
В другият край на стаята, Падриж избухна в смях.
— Виждаш ли, приятелю мой? — хихикаше той. — Аз ти казах, че тази ще бъде опасна. Погрижи се!
— И ти си спомняш моят отговор, нали Падриж?
— Ти се хвалеше, че ще я напердашиш, както никога досега не са я пердашили, доколкото си спомням.
Очите на Тес потъмняха от ярост.
— О, той го е казал, наистина ли?
— Наистина го каза, малката. Но капитанът ще се затрудни с тази задача, мисля аз. Сега яжте, вие двамата. Ние скоро ще бъдем в залива.
Тес се намръщи въпросително.
— Морбихан — малкото море — обясни Андре. — Залив заграден от два полуострова, водата му изпъстрена със стотици острови, всеки един по-хубав от предишния. Едно очарователно място, целувано от топли ветрове и мирис на цветя, къпано от топли течения през всички сезони. Да, ти ще го харесаш много, моя малка.
Тес почувства, че Падриж сложи чиния в ръцете й и тя беше още веднъж облъхната от богати миризми. Вдъхна дълбоко, усещайки пикантният дъх на дребен лук и масло.