Но вероятно двама можеха да играят тази игра на шпиони, осъзна Тес и сиво-зелените й очи проблеснаха.
— Колко ще ми платиш? — настоя тя войнствено. — Ако решим да ти помогнем. Не казвам дали ще го направим.
Рейвънхърст се усмихна подигравателно. Парите бяха свършили своето, разбира се. Това, което винаги правеха.
— Много. 100 лири стерлинги, например. При положение че си свършиш работата както трябва.
Тес не можа да прикрие възклицание на изненада. Такава сума би било щастие за една селска проститутка, за каквато той я взе!
— И опрощение, ако решиш да напуснеш свободните търговци, както ги наричате. Нещо, което много силно те съветвам — добави сурово Рейвънхърст. — Защото иначе нямаш голямо бъдеще пред себе си. Ако друг те беше хванал тази нощ…
Не беше необходимо да продължава. Тес сама мислеше за същото.
— Друг мъж не би се задоволил да те пипне така — каза Дейн дрезгаво с кобалтови огньове в очите. Пръстите му намериха зърното й и той я придърпа по-близо към своето стегнато и горещо тяло. — Или така — изръмжа той и ръката му се плъзна между тях, за да притисне корема й. Той стигна по-ниско, полюлявайки устната на нейната женственост. — Аха, друг мъж може би въобще нямаше да спре, защото твоята развратна реакция възпламенява мъжа отвъд въображението. Нещо, което ти би трябвало добре да знаеш — добави грубо той.
Без предупреждение главата му се наведе и той хвана шокираната й устна в силна гореща целувка. В същото време пръстите му се притиснаха върху чувствителната делта, която бричовете й направиха толкова достъпна за него.
Какво имаше в тази проститутка, та караше кръвта му да гори в пламъци? — чудеше се Рейвънхърст. Той беше имал толкова много жени в Лондон, но никоя не беше предизвиквала болка в слабините му, както направи тази! Той почти виждаше как би изглеждала с белите й бедра, отворени към него. Да, тя щеше да се извива и бори като малка тигрица.
И после щеше да стене за него да я напълни.
„Точно както щеше да притежава Тес Лейтън, стенеща, много скоро“ — закле се той мрачно.
Жената в ръцете му се бореше, проклинайки. Той щеше да я познае всеки миг. Най-накрая една от опънатите й ръце се освободи и отлетя към лицето му, впивайки се диво, при което ноктите й издраха лицето му.
— Ти, малка мръсна адска, котко! — един мускул подскочи в линията на устната на Рейвънхърст, той сграбчи ръката на Тес и я изви зад гърба й. Безмилостен, отметна главата й назад, целувайки я с дивашка наказваща сила докато тя спря да се бори и се отпусна безволева в ръцете му.
Нещо като разкъсано тихо стенание, изплъзнало се от подутите й устни, извади Дейн от тъмните лапи на страстта. Той затвори очи, изненадан да чуе сърцето си, което биеше тежко. „Господи, как я желаеше!“ Устата й беше сладка, топла, с мед, от който той не можа да вземе достатъчно.
Всичко, за което можеше да мисли сега, беше нейното голо тяло, бяло и подлудяващо, докато я водеше натам към тъмната част на тунела.
С проклятие Рейвънхърст се отдръпна, клатейки силно глава. Какво, в името на Бога, правеше? Тя беше обикновена уличница, при това изменница! Защо тялото й го палеше така?
— Пусни ме да си отидем — прошепна на пресекулки жената в неговите ръце, — преди некой да ме е видел с тебе. Не ти казвам дали ще ти помогнем. Но ще помислим.
Ето я отново — нотката на сляпа безпричинна паника. „Но имаше нещо около този глас“ — помисли Дейн навъсено.
После тази слаба нишка от мисъл се изгуби, защото всичко, което можеше да чува, беше неговата кръв, която се вълнуваше горещо във вените му. Всичко, за което можеше да мисли, беше горещата коприна на кожата й.
— Мисли каквото искаш, но не се бави дълго — изръмжа той. — Аз ще бъда в Ейнджъл докато къщата ми отсреща бъде готова. Питай за виконт Рейвънхърст.
Сърцето на Тес залитна в гърдите й. Мили Боже, не Ейнджъл! Никога там! Това би било повече, отколкото тя можеше да понесе.
Тя се огъна и щеше да падне без да има подкрепата на ръцете му около кръста си. Ожули реброто си, все още пламтящо след падането й в тресавището, и се задъха от болка.
Ръцете на Рейвънхърст застинаха.
— Ти си ранена? Защо не ми каза, малка глупачко? Тогава най-добре е да си вървиш — заповяда мрачно той. — Иначе няма да има никаква полза от тебе и за двама ни. Трябва ли да вървиш далече?
— Не толкова далече — каза Тес бързо като се бореше с хаоса на мислите си, неспособна дори сега да повярва, че това беше Дейн. Нейният любим, завърнал се след пет дълги и празни години.