След всичко, което беше видял. Мили Боже, след начина по който я беше докосвал.
Възцари се мълчание. Единствените звуци идваха от накъсаното дишане на Тес и нейните неспокойни пръсти, които мачкаха пеньоара й.
— Ти имаш хубави гърди, мое сърце. Знаеше ли това?
Сърцето на Тес болезнено прескочи. Той не беше решил да я улесни.
— Какво общо има това, капитане — попита тя твърдо.
— Зърната на гърдите ти са изключителни — сумрачни, като розови пъпки, които копнеят да бъдат целувани. Отчаян съм, че трябва да ти противореча, хубавице моя, но те са чудесни и се намират точно където трябва да бъдат.
— Нещо, което ти би трябвало да знаеш много добре, разбира се, тъй като си видял много женски тела. — ТОЙ СИ ДОСТАВЯ УДОВОЛСТВИЕ С ТОВА, ПО ДЯВОЛИТЕ!
— Но, разбира се — каза спокойно капитана без да му убегне острата нотка на ревност в гласа й. Звукът го изпълни с топлина, правейки го много щастлив. Опасно щастлив.
Внимателно, приятелю мой, си каза той, след това веднага забрави предупреждението. С неспокойни пръсти Тес дърпаше подгъва на накъсаният си пеньоар.
Андре се усмихна, решавайки, че е време да я избави от нейното неудобство.
— Сега, сърце мое, нека да видя глезените ти.
— Ти трябва да си луд! Не бих допуснала нищо подобно!
— Моя малка — предупредително каза французинът. — Аз ще се погрижа за тези рани — гласът му спадна, дрезгав от желание. — Точно, както ти се погрижи за моите по време на дългите дни на моя делириум. Нещо, за което аз никога не мога да ти се отблагодаря.
Прегракналостта в гласа му накара гнева на Тес да се стопи като сняг на обедно слънце. Тя се задоволи с леко подсмърчане, когато той стана от леглото и дръпна накъсаната тюркоазена дреха от глезените й. Богат, ароматичен мирис нахлу в дробовете й.
— Камфор и джоджен — обясни Андре като втриваше нежно лекарството в червените ивици останали от въжето на контрабандисткия товар. — Може да те заболи за момент, но щипенето скоро ще изчезне, обещавам ти. Вече направих това докато ти спеше — на раната на рамото ти също. Спомняш ли си?
Пръстите му се движеха напред и назад, приспивайки я, успокоявайки я. Тес можа само да поклати глава, останала без думи в магията, която той нежно тъчеше, като увита в топъл, чувствен пашкул.
В БЕЗОПАСНОСТ.
Думата си проби път през изморените й мисли и тя се усмихна, знаейки че това беше истина.
Тя БЕШЕ в безопасност. Засега. С него. По някакъв начин Тес беше сигурна в това. Нещо й казваше, че това беше мъж, който държеше на обещанията си.
Клепачите й станаха тежки, след това се затвориха.
Тес почувства, че той слага меко парче плат около глезена й, връзвайки го на възел. Умът й се отпусна, мълчание я обви като лежеше преситена от храната и замаяна от докосването на сръчните му пръсти.
— Андре — промърмори тя сънено.
— Да, моя малка? — капитанът се настани до нея, подпъхвайки ръката си под раменете й, докато косата й се разпиля върху него като завеса. Все още не напълно комфортно, не и когато желанието все още го държеше в трескавата си хватка, но доволен — засега, все пак.
— Ти си чудесен — се изповяда Тес сънено. — Всяко нещо на мястото му, където би трябвало да бъде. Аз — аз можех да те чувствам също, знаеш ли?
Той се засмя.
— О, морска чайко, ти ще почувстваш много повече, обещавам ти, всеки горещ, твърд сантиметър от мен. Но все още не — не и докато тази проклета рана не се излекува малко. — Той изръмжа проклятие, тъй като Падриж се беше оказал прав и кръвта беше започнала отново да се просмуква под дебелия бандаж на бедрото му.
Но Тес не отговори, вече отнасяйки се в един светъл свят на облаци, и морска пяна.
Скоро след това тя дочу, че Падриж се върна, но дори тогава не се помръдна, приспивана от техния гърлен бретонски. Те навярно обсъждаха скоростта и най-добрия курс по който да се приближат към залива, предположи тя.
Постепенно техните гласове ставаха по-слаби, след това изчезнаха напълно.
Светът, в който потъна беше много светло място, блеснало от цветове и звуци, където дори слънцето не хвърляше сенки.
Смачкана, неподписана бележка пристигна в Ейнджъл четири дни след като изчезна Тес.
Хобхауз не видя кой я достави, откривайки я случайно на дъното на голям куп от сметки и фактури, които се трупаха върху бюрото в стаята на Тес.
Който и да беше я оставил, познаваше добре Ейнджъл, тъй като знаеше точно къде един външен човек не би могъл да надникне. Той също знаеше, че понеделник е денят в който се плаща на месаря и че Хобхауз със сигурност ще прегледа обемистия куп.
С треперещи пръсти, Хобхауз бавно отвори сгънатото листче.