„ТЯ Е В БЕЗОПАСНОСТ“, прочете той и почувства, че огромен мехур на облекчение се спука някъде дълбоко в него.
НЕ Я ТЪРСЕТЕ. НЕ СПОМЕНАВАЙТЕ НИКЪДЕ ЗА ТОВА СЪОБЩЕНИЕ. ЩЕ БЪДЕТЕ ИЗВЕСТЕНИ КОГА ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ТЯ.
Това беше всичко.
Но това беше достатъчно за човека, който беше започнал да се страхува — не, да бъдем честни, Хобхауз си каза — да ВЯРВА, че Тес Лейтън наистина беше мъртва.
Тъмните очи на слугата се изпълниха със сълзи, които мълчаливо потекоха надолу по бузите му.
Така го намери Лети няколко минути по-късно, докато търсеше Едуар.
— Андрю? — извика тя. — Какво има? — очите й се разшириха, потъмнели от шока. — О, не — не може да бъде! Тя не е…
— Не, мила моя Лети — успя да отговори Хобхауз, възвръщайки си самообладанието достатъчно, за да започне бързо да бърше сълзите от очите си. — Точно обратното — той сгъна бележката и я пусна в джоба си. — Тя е добре, слава на Бога и скоро ще се върне в къщи.
Когато камериерката извика от изненада и щастие, Хобхауз хвана ръката й предупреждаващо.
— Но ти не трябва да казваш на никого. Остави нещата така, както ги измислихме — тя е отишла в Оксфорд, за да види господарят Ашли. Просто се моли младият нехранимайко, който й е брат да не дойде на нашия праг и всички да разберат, че лъжем — добави той мрачно.
Останала без дъх Лети можа само да кимне, твърде щастлива, за да мисли за всички други въпроси, които би могла да зададе.
Остро, настоятелно звънене се чу от звънеца в предния хол. Бързо Хобхауз прокара ръка през очите си, след това оправи яката си. С повдигнати високо рамене, с възстановен дух, той се отправи към вратата на кухнята.
Тогава се обърна фиксирайки Лети със строг поглед.
— Не казвай на камериера на Рейвънхърст също. Беше ми казано да не казвам на никой. Аз наруших тази заповед и ти казах, но никой друг не трябва да знае това, разбра ли?
Лети кимна, със съжаление ревизирайки плана си да изпрати бележка на обожателя си. Но нищо не можеше да я разстрои сега, не и когато беше изпълнена с чудесните новини.
В този момент във фоайето в тиха градска къща на „Уочбел Стрийт“, Пийл отваряше кремав илик.
Драги Пийл,
Работата продължава да ме задържа тук в Дувър. Срещи и още ужасни срещи, докато думите започнат да падат като проклет френски бараж. Изглежда ще остана тук за неопределено време. Тафт ще знае какво да прави със свръзките на Адмиралтейството.
Пийл внимателно сгъна отново писмото, мръщейки се. Никога не беше харесвал тази работа с местните контрабандисти. Разбира се, той знаеше само малко за мисията на Рейвънхърст в Рай, но това, което знаеше беше достатъчно, за да го направи нервен. Лоялността беше изключителна тук и настроенията се възпламеняваха силно, когато беше засегната свободната търговия.
Камериерът само се надяваше, че виконтът ще запази главата си с бистра мисъл.
По това време Хобхауз влезе рязко във фоайето, лицето му беше безизразно, огньовете на щастието бяха внимателно потушени.
Неговите остри тъмни очи забелязаха елегантната белокоса жена, която властно стоеше на вратата, държейки в ръка бастун със сребърна дръжка, с огромен куп от багаж натрупан в краката й.
— Ето ви и вас — каза жената рязко с неодобрителен тон. — Аз чакам вече — очите й погледнаха надолу към малкото часовниче, забодено на корсажа й, — четири и половина минути. Аз не обичам да чакам. Надявам се ще запомните това за в бъдеще — повдигнала едната си бяла вежда тя чакаше Хобхауз да приеме думите, което той направи с леко накланяне на главата си. — Много добре — аз съм дукесата на Кренфорд. И бих искала апартамент с много стаи, и стаи за придружаващите ме шест души. Южното изложение е желателно. Аз пия чай долу точно в четири и вечерям в апартамента си в осем. Запомнихте ли всичко това? — тази буря от заповеди беше поднесена със спокойният апломб на военен офицер.
Неподвижното лице на Хобхауз не помръдна. Той се поклони леко.
— Съвсем, ваша светлост. Ние получихме вашите резервации — той не възнамеряваше да остави старата вещица да заеме позиция без никаква съпротива.
Дукесата просто махна с тънката си ръка във въздуха, отпращайки тези подробности леко намръщена.
— Не бих могла да кажа. Бримбъл се занимава с тези неща, разбира се — нейните остри сини очи огледаха хола. — Тъй като е вече почти четири часа, аз веднага ще взема чая си — нейният елегантен, със сребърен връх бастун се издигна и посочи, уютния, добре осветен салон, който Тес беше отворила изключително за дамите-гости на Ейнджъл. — Точно ТАМ.
На вратата зад дукесата се появи висока камериерка със сурово лице на дракон.