— О, ето те и теб, Бримбъл — каза дукесата остро. — Погрижи се първо за багажа, ако обичаш. След това се погрижи моята визитна картичка да бъде отнесена до жилището на виконт Рейвънхърст. На „Уочбел Стрийт“, надявам се, господин… — тя прекъсна този поток от заповеди, за да се обърне с гримаса към иконома на Ейнджъл с повдигната властнически една бяла вежда.
— Хобхауз, ваша светлост — отговори слугата безизразно. Нито един мускул не помръдна по лицето му, за да не се издаде, че знае, че Рейвънхърст не си е в къщи. При споменаването на виконта, Хобхауз намери потвърждение на отрицателната си преценка за тази нова посетителка.
Всеки приятел на Рейвънхърст не беше негов приятел.
Нито пък на Тес Лейтън, си помисли той мрачно.
— Господин Хобхауз, след това бих искала обичайните ми възстановителни лекарства да ми се донесат в стаята, един час преди вечеря.
Камериерката на дукесата кимна послушно зад гърба й, успявайки през това време да изсумти и да хвърли неодобрителен поглед на облечения в черно иконом на Ейнджъл.
Новодошлата вече се беше отправила към салона. Тя се движеше плавно, отбеляза Хобхауз, и стоеше напълно изправена без да се обляга ни най-малко на елегантния си бастун.
КАЧЕСТВО! — той мислено повдигна рамене, пращайки ги всичките по дяволите. Кой би могъл да разбере техните капризи и прищевки? Слугите им не бяха по-добри, мислеше си той, оглеждайки с блестящи очи надменните черти на лицето на Бримбъл.
Но ако тази личност с лице на верен слуга се опита да го сложи на мястото му, ще си получи заслуженото, закле се слугата.
Дукесата се настаняваше в салона, когато шумоленето на копринени дрехи сигнализира за новопристигнали в Ейнджъл. Тежък аромат на цветя облъхна Хобхауз, който веднага се вкамени.
Това беше аромат, който би познал винаги.
— Къде е тя? — попита гърлен, леко скастрящ женски глас.
Хобхауз се обърна с напълно неподвижно лице.
— За кого говорите, мадам?
Чудесното видение обвито в прозрачна сапфирена коприна се намръщи, тропайки с бродираните си обувки нетърпеливо.
— Твоята господарка, разбира се, глупако — Тес Лейтън.
Само така ли му се стори, щеше да се чуди Хобхауз по-късно или наистина раменете на дукесата от Кренфорд се стегнаха при звука на това име?
— Мис Лейтън понастоящем не е в къщи — отговори Хобхауз безпомощно. Проклет да е, ако с поклони и прави реверанси на тази жена, която унищожава мъжете!
— Така ми беше казано. Практически няколко пъти. Но КЪДЕ, човече? — Потрепването на лейди Патриция стана по-настоятелно.
Колебанието на Хобхауз показваше убедеността му, че това не е работа на тази жена.
— АМИ?
Хобхауз погледна настрани с очи фиксирани някъде над дясното рамо на лейди Патриция.
— Доколкото знам, тя е в Оксфорд да посети брат си.
— Много бързо е станало това — гласът на русата жена беше остър от иронията в него.
— Визитата се планираше от известно време, мадам — промърмори Хобхауз. — Обаче, мис Лейтън предпочиташе да не говори за нея. Само между някои много близки хора.
Каквато лейди Патриция със сигурност не беше, си помисли икономът.
Бузите й леко се зачервиха.
— Наистина ли? — потрепването на крака й стана много високо. — И кога, моля ви да кажете, възнамерява да се върне очарователната собственичка на Ейнджъл? От Оксфорд, разбира се? — добави тя злобно.
— Не бих могъл да кажа, миледи — добави Хобхауз минута по-късно.
С нещо, което подозрително много приличаше на сумтене, видението в сапфирено се обърна и се отправи към салона.
— Ще пия чай преди да си тръгна — изстреля тя. — Погрижи се за това, Хобхауз. Лорд Ленъкс скоро ще се присъедини към мен.
— Моля за извинение, но може би ще ми разрешите да ви настаня в частен салон? Тази стая е вече…
— Глупости, Хобхауз — дукесата на Кренфорд махна към вратата, отпъждайки загрижеността на иконома. — Аз ще се радвам много да споделя стаята с… — гласът й поддаде за момент, като че ли тя оценяваше видението пред себе си — с такава очарователна компаньонка.
Хобхауз наведе леко главата си примирително, скривайки изненадата си.
— Моля ви, позволете ми да се представя — каза дукесата вървейки напред с протегната ръка. — Аз съм дукесата на Кренфорд и настоявам да се присъедините към мен за чая. Господин Хобхауз ще се погрижи за всичко възхитително, аз съм сигурна, — тънки пръсти, удивително силни за някои в такава напреднала възраст притиснаха ръката на лейди Патриция. — Сега вие трябва да ми разкажете всичко за Рай. Това е моето първо посещение в този малък град и трябва да ви призная, че съм трескава от любопитство относно това място.