За първи път в живота си лейди Патриция откри, че е занемяла, мигайки под напора на чара на дукесата.
— Да, разбира се ще го направя — със сигурност, ваша светлост.
ЧУМАТА НА ВИСОКОПОСТАВЕНОСТТА, си помисли Хобхауз още веднъж, поклащайки главата си като се обърна, за да си тръгне. Всичко това е бързо изпаряваща се фалшива любезност.
Да, кой би могъл да ги проумее!
31.
Когато Тес се събуди, Андре беше излязъл и това беше станало отдавна, съдейки по студените завивки до нея. След като се протегна мързеливо, тя се измъкна от леглото, за да си направи бърз тоалет в легена на страничната маса. Търсейки пешкира пръстите на Тес напипаха кадифе.
Рокля?
Бавно прокара пръсти по нежната тъкан, срещайки малки сатенени копчета, които бяха наредени в една линия по гърба. Предната част изглежда беше дълбоко деколтирана и обшита със сатенени панделки. Рокля по-богата от всяка, която беше притежавала. Красива рокля — рокля, която можеше да я накара да се чувства красива когато я носи.
Усмихвайки се като предчувстваше реакцията на Андре, Тес нахлузи богатата дреха през главата си, борейки се да достигне копчетата на гърба си. Откривайки, че това е невъзможно тя закопча първото и последното и предостави останалото на дявола.
Изведнъж Тес повдигна глава, душейки. Беше се промъкнала топлина във въздуха, намек за нещо друго, по-различно от морската сол във вятъра. Те би трябвало да се намират близо до залива, помисли си нетърпеливо.
С протегнати ръце се отправи към вратата и се изкачи по стълбите към палубата, спирайки се, за да се наслади на топлината на слънцето върху бузите си. Тук горе въздухът беше богат на боров мирис и ухаещ дъх на цветя. Над главата й небето бе пълно с птичи песни.
— Мога ли да ви помогна, мис? — това беше мъжът известен като Льо Фур, си даде сметка Тес, този, който извади куршума от бедрото на Андре.
Тя не можа да спре една малка усмивка.
— Показахте ли му го?
Мъжът от екипажа я разбра правилно.
— Така и направих. Той го нарече много хубав, наистина. Бихте ли искала да седнете на този сандък? Бел-Ил е пред нас и ние скоро ще бъдем в залива.
Вятърът беше приятен и силен в лицето на Тес, когато седна на малкия дървен квадрат. Тя чу, че Льо Фур се движи наблизо.
— Бих искала да го видя, тъй като звучи много красиво — каза тя съобразително. — Бихте ли могъл да ми го опишете?
— С удоволствие, малката. Сега, нека да видим… — тя го чу да се спира и да чеше бузите си. — Точно отдясно са скалите на Бел-Ил, осеяни със скрити пещери и тесни заливчета. Там морето става нефритено и кормораните долитат да направят гнездата си високо в скалите. Малко по-нататък, на юг, водата се блъска и пени около ред скали като зъбите на дявола — ние ги наричаме Иглите. Кажете ми, можете ли да почувствате промяната на вятъра?
Тес кимна мълчаливо с наведена глава.
— Това е защото ние отиваме във вътрешността, минавайки покрай голямата свита ръка на полуостров Куиберон отляво. Вълните бият тежко по тези варварски брегове. Нашият остров ще ви хареса много повече. Но първо ние трябва да задминем големите острови — Хьодик, Хоуа и Гроа. Тогава идват дванайсет блестящи мили от вода изпъстрена със стотици по-малки острови. И там се намира нашия остров, покрит с одеяло от цветя в алено и оранжево.
Тес седеше тихо, очарована от красотата на сцената, която той описваше, тъжна, че никога няма да може да види всичко това самата тя.
Старият човек прочисти гърлото си.
— Ето моята бяла къщурка, малката, и освен, ако моите бедни очи не ме лъжат, моята жена и сина ми стоят на вратата — гласът му заглъхна.
Изведнъж едно електрическо напрежение изправи малките косички по врата на Тес. Тя наведе глава, заслушана в забързаните звуци на активна дейност около нея на палубата — скърцането на свиващи платна и ударите на въжетата. Но тя не чуваше звука, който най-много искаше да чуе.
— Щастлив човек е Льо Фур — тъмен глас прошепна в ухото й момент по-късно. — Той има жена и син, които да го чакат — леко грубият език на капитана проследи арката на ухото на Тес, зъбите му леко захапваха чувствителните места.
Тес веднага почувства, че се поддава на чувствената му магия.
— Трябва ли да се промъквате по този начин? — тя се опита безуспешно да скрие треперенето на гласа си. С почервеняло лице се изправи на крака, раменете й вкаменени от гняв.
— Точно по начина, по който ти се промъкна при мен, малката. Видът ти. Ароматът ти — гласът му спадна до дрезгаво ръмжене. — Сладкият, сумрачен твой аромат.
При тези еротични думи гореща вълна я заля. Изведнъж гърлото й пресъхна и тя изпита болка по него.