Как можеше той да й причинява това? Тес се чудеше яростно. Може би, беше толкова покварена, колкото баща й я обвини, че е, преди пет години.
Може би беше действително родена блудница.
Ледени пръсти притиснаха сърцето й за момент преди да ги отпъди. Тя НЯМА да мисли за баща си, никога отново! Човекът беше мъртъв — приключил след като разруши живота й. Тя няма да позволи спомена за него да я наранява повече!
— Ти потрепери, моя малка. Смея да се надявам, че е заради мен? — дрезгаво попита капитанът на „Свобода“, придвижвайки се зад Тес, за да обхване раменете й.
— Това-това е от студеният вятър, който духа.
— Настина ли? Аз бих нарекъл денят топъл — ръцете на Андре се допряха до голата, стоплена от слънцето кожа на гърба й. — Студен и все пак ти стоиш полуоблечена на палубата? Ти трябва да предложиш някакво обяснение на тази загадка в такъв случай.
Затворените клепачи на Тес потръпнаха. Тя се бореше да сподави хленч от удоволствие при огненото му докосване. Пръстите му я галеха, леки като перце и тя потръпваше под ласките му.
— С-спри, Андре. Ти-ти не трябва…
— Тихо, моя малка. Никой не може да ни види. Екипажът е твърде зает с работата си. Както би трябвало да бъда и аз — добави той мрачно, — но с човек като тебе на палубата, сънлива и полуоблечена, аз не мога да мисля за нищо друго освен ТОВА — изведнъж пръстите му се разтвориха, след това рязко се свиха, хващайки я в желязната си хватка. — Кажи ми какво чувстваш, морска чайко — той питаше дрезгаво. — Това възбужда ли те толкова много, колкото и мен?
Гърдите на Тес се повдигаха и падаха рязко. Тя стенеше, едва чувайки въпроса му, зашеметена от прилива на това грубо чувство, което я оставяше гладна и болезнено нуждаеща се още от това болезнено мъчение.
— Моля те — промълви тя дрезгаво.
— О, аз ЩЕ ти доставя удоволствие, МОЕ СЪРЦЕ, това ти обещавам.
Някъде от средата на кораба Падриж извика на Андре:
— Право напред, капитане.
Тес почувства грубо проклятие да се надига в широките гърди на Андре, когато той притисна гърба й към него. Рязко ръцете му се отделиха от почервенялата й кожа и тя почувства, че той закопчава малките копчета.
— Не се показвай повече на палубата по този начин — нареди той дрезгаво. — Другите мъже няма да откажат такава оферта.
Неговото рязко предупреждение я заля като с ледена вода.
— Оферта? Защо, ти непоносим човек с глава на прасе…
— Мъж, МОЯ МАЛКА. ТВОЯТ мъж. Както и ти си моята жена. Не забравяй това.
С кръв пулсираща бясно от ярост, Тес се обърна с лице към него.
— Не съм твоя. Нито на който и да е друг мъж! Аз…
Изведнъж разкъсан вик се откъсна от устните й. Тя се залюля, след това с трепереща ръка закри лицето си.
Експлозия от светлина. Ивици от огън и заслепяващи цветове. Болка — вълна след вълна — експлодиращи зад очите й и минавайки с грохот през главата й.
— Не! — изстена Тес, стискайки зъби, забивайки пръсти в очите си при жестоката болка. — Мили Боже.
— Какво има, моя малка? — запита Андре дрезгаво, привличайки я към себе си. — Какво става?
— Г-главата ми. Като ножове. О-огън!
Тогава светлините експлодираха, заслепяващи и нечовешки, повличайки Тес надолу към безмилостната им прегръдка.
Цяла вечност по-късно тя се събуди от лекия шепот на гласове.
В главата й? — чудеше се тя замаяно. Не, те бяха отвън, обикаляйки в кръг около нея.
Но защо говореха така тихо — начинът по който хората говорят в стаята на болен? По някаква причина това я раздразни.
— Говорете по-високо — се опита да каже. — Не мрънкайте така.
Но гърлото й беше странно сухо, единственият звук, който издаде беше накъсано хленчене.
— МОЯ МАЛКА? Твърди пръсти отместиха меката грива от лицето й. Нещо хладно и влажно премина по горещите й вежди. — Можеш ли да ме чуваш?
— Аз, аз те чувам — успя да каже тя. Болката я правеше раздразнителна. — Ранени са очите ми, не ушите ми. Защо, защо всички шепнат?
Пълно мълчание се възцари, прекъснато накрая от мекия смях на Андре.
Тес премигна, опитвайки се да стане, само, за да почувства тежките ръце на французина да я притискат надолу за кръста и да я държат неподвижна. Тогава осъзна, че лежеше свита в скута му, главата й облегната на коляното му.
— Защо, защо съм тук?
— Точно смятах да ти задам същия въпрос, моя малка.
Тес отново се опита да се повдигне, само за да почувства да я притиска някакво напрежение зад очите й. С лек хленч тя се свлече на тези твърди като камък бедра.
— Кажи ми какво се случи?
— Като голямо избухване на пламъци. Светлина, цветове навсякъде. И тогава… — гласът й заглъхна. Дори сега беше болезнено да си го спомня.