Минута по-късно Андре отпусна греблата и корпуса прошумоля върху пясъчния бряг.
— Ела, морска чайко, този ден е твой. Първо искам да ти покажа моя дом. След това искам да те нахраня, защото си много слаба. И тогава — гласът му спадна до дрезгав шепот, — тогава ще видим.
Следващото нещо, което Тес усети беше, че още веднъж я взеха силни ръце.
— О, ето я и Марте.
— Марте? — намръщи се Тес, неуспявайки да прикрие напрежението в гласа си.
— Да, жена, която е много мила на сърцето ми. Аз я обичам от близо две десетилетия.
Тес се вкамени, пръстите й се заровиха в гърдите му.
— И тя ме обича от три десетилетия, от денят в който съм се родил — продължи Андре. — Да, тя е осемдесетгодишна днес, моя малка, и е слугувала на семейството ми през почти всичките тези години. — Устните му се наведоха до ухото й. — Толкова бързо стигаш до заключения, морска чайко? Това, обаче, ми доставя удоволствие. Ако ревнуваш не би могла да бъдеш толкова безразлична, колкото искаш да се покажеш — прошепна захапвайки ухото й.
— От какво трябва да ревнувам? — отсече Тес. — Аз нямам никакви права над теб, нито ти над мен — добави тя сурово.
— О, но тук ти грешиш, СЪРЦЕ МОЕ. И преди да е преминала нощта аз възнамерявам да направя тези връзки още по-силни — изръмжа Андре мрачно. Тогава гласът му се промени. — О, Марте, ти си дошла направо от твоята градина, както виждам.
— Ти винаги си имал ужасно чувство за време, Андре, още откакто беше момче. Но къде са ти маниерите, момче? Кой си довел в къщи да се срещне с мен? — дъхът на жената се пресече като видя белия бандаж завързан около очите на Тес. Тя цъкна със съчувствие.
Устните на Тес помръднаха при мисълта, че този твърд, мускулест бретонец е наричан момче.
— Довел съм приятелка, Марте. Тя е ранена и ще остане, докато дойде докторът от Ване. Що се отнася до нейното име, можеш да я наричаш — малката, както всички ние я наричаме.
Дори сега нямаше никакви имена, никакви подробности, даде си сметка Тес. При работата на Андре имената, поне истинските, бяха твърде опасни. При тази мисъл тя остро осъзна, че нейният престой тук ще бъде много кратък.
Би трябвало да е така, тъй като самото й присъствие носеше опасност за всички тях.
— Много добре — каза старата жена. — Сега влезте вътре и си почивайте, докато ви подготвя свястна храна. Аз съм сигурна, че този Льо Фур, който не става за нищо, не ви е давал друго освен сайдер и омлети през последната седмица — добави Марте с подсмърчане.
— Но неговите омлети бяха много добри — Тес не можа да се сдържи да не протестира.
— Аха, ти не си опитала моите, малката. Или дори тези на Андре. Той има сръчни ръце, наистина.
— Но аз съм имал най-добрият учител, Марте — засмя се французинът. — Много точно. По дяволиите, аз все още трепвам като си спомня как ме налягаше с лъжицата когато развалях някой омлет.
— Не псувай пред мен, млади човече — каза рязко старата жена. — Забравил си всичките си добри маниери, това си направил. Скоро ще накараш младата дама да повярва, че съм някаква грубиянка — тя подсмъркна кратко. — Сега отивам да готвя. Стаята ти е готова, завивките са проветрени.
Тес почувства топлина да плъзва по бузите й. Напразно се бунтуваше на гърдите на Андре.
— Пусни ме долу — прошепна тя. — Какво ще си помисли тя?
— Марте? Тя се радва да види, че съм довел най-накрая жена в къщи. Боя се, че беше започнала да мисли, че има нещо неестествено в моите вкусове. И ти си първата жена, която идва тук, НАЙ-МИЛА МОЯ. Вярваш ли ми?
Тес не можеше да се съмнява, не и когато имаше толкова много пламенност в гласа му. Изведнъж почувства, че й е трудно да диша.
— Кажи ми, морска чайко, кажи ми, че ми вярваш. Кажи ми, че си се научила да ми имаш доверие — имаше следа от отчаяние в гласа му.
— Аз, аз ти вярвам, Андре. Що се касае до доверието… — гласът й се пресекна. Беше твърде скоро, за да иска това от нея.
— Кой те е наранил по такъв начин? — рязко попита капитанът на „Свобода“. — Кажи ми и аз ще извадя сърцето му.
— То, това беше много отдавна, Андре. Моля ти се, нека не говорим за това. Не и сега, когато има толкова много красота около нас.
Пръстите му се стегнаха около ребрата й. Тес почувства, че очите му разучават лицето й. Проклятие се откъсна от устните му.
— По дяволите, жено, ти си упорито създание. Но ти ще видиш, че и аз също мога да бъда упорит!
Те седяха в малка, стоплена от слънцето градина със жужене на пчели и птичи песни. От кухнята идваше пушек от огъня и острото тап-тап на телта за разбиване на яйца, докато Марте правеше своите леки като перце омлети. След като те свършиха ги нагостиха с палачинки от елда леко поръсени със захар. Тес откри, че е лакома.