— Заповядай, СЪРЦЕ МОЕ.
Тес се намръщи, свеждайки глава.
— Отвори си устата.
Когато направи това за което Андре помоли, почувства, че той слага малко парченце от морска храна на езика й. То се плъзна надолу с лек привкус на лимон.
— Шаран?
— Стриди — гласът му беше тъмен и груб. — Стриди, англичанке.
Тес усети, че бузите й се изчервяват. С биещо силно сърце, тя прокара езика си по изведнъж пресъхналите й устни.
Андре изръмжа.
— Без такива работи повече или ще забравя добрите си намерения. Сега яж — още веднъж той сложи деликатната стрида от Белон на езика й, след това взе друга за себе си. Дълга въздишка се отрони от устните му. — СВЕТА ДЕВО, хубаво е да си си вкъщи. Да помиришеш цъфналите камелии. Да чуеш как жужат пчелите, точно така, както правеха и когато бях малко момче — съжаление се прокрадна в гласа му за момент. — Да, беше твърде отдавна, откакто…
— Откакто какво?
— Твърде отдавна, откакто се случиха много неща, малката. Откакто аз отидох да ловя стриди в Залива. Откакто се изкачих на Треч Пойнт и минах през Гората на Въздишките. Откакто видях тридесет и шестте изправени камъни на Кергонян. Но стига с тези безкрайни въпроси. Тук е Марте с още храна и ние трябва да ядем или тя ще бъде много сърдита.
Тес едва успя да сдържи възклицание на протест при мисълта за още храна. Но ето, тя донесе още богати сладки кексове от елда и масло, сайдер и кремоподобни сирена.
Накрая Марте заяви, че е доволна и се върна към кухнята. С въздишка на облекчение, напълно преяла, Тес се излегна на възглавниците, които Андре беше нахвърлял по земята. Сънлива от слънцето, храната и виното, тя си позволи да замечтае.
Когато чу дълбоката кашлица на Падриж наскоро след това, за малко да подскочи.
Двамата мъже говореха няколко минути на бретонски и тогава ръката на Андре я погали по бузите.
— Аз трябва да отида до кораба, но не за дълго, малката. Стой тук и почивай. Марте ще бъде наблизо, ако имаш нужда от нещо.
Тес се прозина, кимайки и по някакъв начин успя да се усмихне сънливо.
Когато се събуди, пчелите си бяха отишли, а въздухът беше хладен. Тя току-що беше седнала и се опитваше да се среши с непохватни пръсти, когато Марте излезе от кухнята.
— Добре си поспа, нали? — старата жена започна да прибира съдовете от земята без да чака отговора на Тес. — Да, има нещо специално около това място. Храна, спане — всичко е по-добро тук. Уханията са по-остри, цветовете по-светли. Андре казва, че това е защото ние сме отгоре на скалите, където слънцето и морският вятър излъскват нещата. Аз казвам, че е заради цветята. Те растат навсякъде тук — камелии, хортензии и рододендрони. Ние имаме дори лимонови и портокалови дървета — тракането престана. — Ти си първата, която той води тук, знаеш ли?
Тес преглътна с пресъхнало гърло.
— Наистина ли? — успя да попита.
— О, имаше една друга. Тя беше от Морле. Андре я водеше на острова, но никога за цялата нощ. Аз винаги съм мислила, че цялата работа беше нейно дело, но няма значение. Тя умря преди шест месеца, бедното създание. Андре беше в морето и войниците дойдоха, да бъдат проклети черните им души в Ада. Никой не знаеше нищо, докато не беше твърде късно — гласът на старата жена се пречупи и тя изреди няколко бретонски проклятия. — Когато те приключиха с нея — е, тя не беше съвсем наред. Умът й никога не беше вече същия. Тя очакваше бебе и го загуби три месеца по-късно. Когато Андре се върна тя почти не го позна, въпреки, че звукът на гласа му я успокояваше. След бебето не след дълго, умря и тя — Тес чу жената да се обръща гледайки към морето. — Беше погребана в двора на черквата, на завет от вятъра, не много далеч от моя мил Пиер.
Тес чу подсмърчане, след това шумоленето на дрехи.
— Но аз говорих достатъчно, дори за една стара и много глупава жена. По някакъв начин ти караш хората да говорят, малката. Това е начинът по който слушаш, мисля аз, цялата неподвижна и умна. Аз разбирам, защо той те обича.
Сърцето на Тес започна да бие лудо. Хиляди въпроси се появиха на устните й.
— Но защо… — започна тя несигурно.
Следващите думи на Марте я отрязаха.
— О, ето го вече и него.
Тес се стресна, чувствайки се като дете хванато да подслушва. Дочу бързите му стъпки по тревата и долови неговият определен мирис, смес от щипещ морски въздух и цитрусов сапун.
— Приказките на Марте пречеха ли ти да спиш? — попита капитанът. — Ако тя си е припомняла всичките ми детски геройства, аз ще…
— Не, наистина — каза Тес бързо, уплашена, че Марте ще му каже точно какво те си бяха приказвали.