Връща се, за да й се подиграва и да я измъчва.
Връща се, за да съсипе нейното трудно спечелено доверие, поставяйки под заплаха крехката сигурност на новия й живот.
Изведнъж гърлото на Тес се сви от яд и горчивина. Тя мрачно се прокле за слабостта, загдето въобще почувства нещо към този мъж. Трябва да е шок от това, че го вижда отново, мислеше си тя. Нищо повече.
Но дори сега тя чувстваше вероломната топлина на желанието. Натрапчиви спомени, черни и сладки, се втурнаха върху нея, заедно с мъчителните сънища, които винаги следваха тяхното пробуждане.
В този момент Тес знаеше, че мрази този мъж.
Толкова повече, че веднъж го беше обичала.
— Как да се свържа с тебе?
Тес настръхна, извикана обратно в настоящето от този безразличен кратък въпрос.
— Ти не можеш. Ще те намерим когато и ако требва. — Тя изгримасничи, проклинайки несигурността в гласа си.
Внезапен порив на вятъра се вмъкна в тунела като изпрати малки камъчета, които зачаткаха и полетяха в лицето й.
— Нека да си отидем сега — заповяда тя студено, събудила се най-сетне от черните омагьосващи спомени. — След малко луната ще си отиде, а аз едвам си стоим на краката.
Но намръщеният й похитител не се помръдна. Вбесена, тя сви дланите си в юмруци и ги насочи към гърдите му.
— Ако ме видат с тебе и двамата сме загубени! — изхриптя тя.
Трябваше да се махне. Ребрата й горяха и едва успяваше да остане права.
С просташка сподавена псувня Рейвънхърст я освободи и ядосано отстъпи бързо крачка назад. Какво все пак, по дяволите, ставаше с него?
Тутакси мургавата хлапачка се изстреля нагоре по улицата.
Само за да открие двама от Хоукинсовите драгуни, които караулеха на следващия ъгъл.
2.
Един изстрел излетя и като скимтеше ядовито мина край ушите на Тес. В отговор в далечината се чу гърмеж.
Отчаяна, тя се обърна и се понесе обратно в тесния тунел, където силни пръсти я сграбчиха и я отмъкнаха към тъмнината. Сърцето й блъскаше шумно, така че тя едва чу неговите думи.
— Остави това на мен — просъска Рейвънхърст.
Тутакси нощта експлодира в шумотевица и проклятия.
— Излез, мръсен предател! — измуча Еймъз Хоукинс ядосано. — Хванах те, господи! Твоята окървавена леш няма да струва и калта, върху която стоиш. Дигни си ръцете преди да съм се уморил да чакам и да ти изпратим няколко куршума да те накарам да побързаш!
Тес почувства как силните ръце освобождават раменете й. Тя видя Дейн да се придвижва към входа на тунела, където луната хвърляше танцуващи сенки върху тесен полукръг от митнически мъже и драгуни.
— Много до късно сте навън тази нощ, джентълмени — бронзовото лице на Рейвънхърст беше безизразно, когато премина от тъмнината към мъжете. Очите му се присвиха към тежката фигура, която седеше на централния кон.
— Инспектор Хоукинс, това ми харесва. Усилена гонитба на лисици, инспекторе? — попита той подигравателно.
Тумбестите ръце на митническия офицер сграбчиха конвулсивно юздите. Хитрата Лисица отново го беше направила глупак! И то пред този проклет арогантен лондончанин!
— Моите хора ми казаха, че са те спрели долу на кея, Рейвънхърст. Очаквах, че коня, който намерихме вързан при пътя, Ленд Гейт, е твой — малките очички на Хоукинс се присвиха. — Така че какво правиш тук?
— Просто се наслаждавам на нощния въздух, инспекторе. Това все още е разрешено в Англия, уверявам те — изръмжа виконтът.
— Върви където искаш — в Холборн или Хейдз, само да е по-далече от пътя ми — изръмжа Хоукинс. — Ще фанем моята Лисица и дявол да го земе този, който се опита да ме спре. Точно сега копелето е много близо, надушвам го! — той се поколеба малко. — Виде ли нещо друго докато беше натам, Рейвънхърст?
— Аз? — самотната гласна резонира с подигравателно презрение.
Хоукинс отреагира с псувня.
— Нема значение. Ше фанем проклетника до сутринта. И той ще се радва да види бесилката след като съм се позанимавал с него!
Инспекторът се изсмя със студен равен смях. Безцветните му очи примигнаха срещу едрия мъж пред него.
— Сега се махни от пътя ми, Рейвънхърст! Това е мой торф. Ще бъде ужасно срамно за един морски герой като тебе да се сблъска с некакъв инцидент в тъмната нощ, нали?
Рейвънхърст не помръдна дори и един мускул. Тишината се простря между тях, въздухът почти изпука от напрежение. Зад Хоукинс затанцува игрив кон. Някъде в полукръга един драгун нервно прочисти гърлото си.
С каменно лице виконтът остави тишината да се влачи докато положението стана смъртно обидно. Когато най-накрая проговори, имаше заплашителна нотка в гласа му.
— Не обичам нищо повече от добрата схватка, Хоукинс. Съветвам те да запомниш това. Запомни също, че намирам нощния въздух за освежаващ. Поради което се разхождам всяка вечер. Ще направиш гробовна грешка, ако се опиташ да ме лишиш от това удоволствие.