Тес изхленчи, мислите й бяха объркани, когато се бореше да се откъсне от старите сенки. T-tu Vraiment.
ТИ. ТОВА Е САМАТА ЛУДОСТ.
Треперенето на пръстите му спря. С нисък, първичен вопъл Андре прие Тес отново в своите ръце, докато тъмната й като вино коса се разпиля по гърба й и се спусна към земята.
— Така, най-мила моя. Така бих могъл да те имам. Не в леглото, а в любовта. По дяволите, но аз ще те обичам, англичанке. Докато забравиш къде свършваш ти и започвам аз. Докато затрепериш и мълвиш — моето име. Не неговото — неговите пръсти се разтвориха върху ребрата й, притегляйки я в здравата люлка на бедрата му, където дори сега яростната линия на неговата страст стърчеше откровено. — Да започнем отсега. Кажи думите, моя малка. Кажи ми какво искаш, и как, и от кого.
— Toi, Andre. Aime-moi, — по някаква причина тя можеше да ги изрече сега думите, които той искаше, дори желаеше. — Обичай ме сега.
С тези обикновени срички всичко се промени. Огньовете в очите на Андре загоряха по-ярко, подхранвани не от гняв, а от отчаяно и яростно желание. Без да каже нито дума той започна да къса копчетата на гърба й.
Едно. Две. Смътно Тес броеше техните приглушени щраквания, кръвта й бушуваше. Три. Четири.
С ниско, глухо изръмжаване Андре впи пръсти в дрехата и разкъса останалите, след това свлече роклята от раменете на Тес, докато безупречната бяла красота на нейното тяло се разкри пред него.
— Но, М-Марте? — промълви тя.
— Тя си е отишла — приключи Андре. — И ние сме сами, моя красавице. Моя сладка дивачко — големите му ръце обхванаха пълните й гърди и галеха сумрачното им било, сега подпухнали и жадуващи.
— Вземи ме, Андре — Тес чу някой да прошепва, чудейки се на странния, дрезгав звук на този женски глас.
Нейният глас?
— Докосвай ме, цялата. С всичко твое — с трескави пръсти тя се впи в яката му, заплитайки се в копчетата, които разделяха техните кожи така безмилостно. Накрая, с нисък вопъл, се справи с тях точно така, както той беше постъпил с нейните.
Те паднаха с приглушено тупване върху зеленият килим в краката на Тес. Тя падна секунда по-късно, задъхвайки се от твърдото, горещо тяло на Андре изпънато срещу нейното. Пръстите й се сплетоха в бричовете му, ръцете му късаха облака кадифе от ханша й и го струпаха на измачкана купчина до нея.
Тя беше извън всякакви думи, извън всякакви мисли, движена от яростен, неназовим глад за него. Устните й можеха само да се отварят и затварят, езикът й само да гали, неспокойно и жадно.
Когато неговата уста се впи в нея тя хленчеше и хапеше, борейки се за още, винаги още, горещ език срещу език точно както кадифеният му ствол търсеше нейната мекота.
Когато ръцете му намериха топлият кичур къдрици в слабините й, Андре изръмжа, ниско и тъмно, заравяйки пръсти дълбоко.
Удоволствието избухна в Тес на огромни, тласкащи я вълни. По някакъв начин той знаеше точно къде да докосва леко и къде да прониква яростно. Колко много жени, мислеше си тя смътно, беше докосвал по този начин? Само огромен опит можеше да го е научил как да я възбужда с такава безпогрешна сигурност, като че ли нейното тяло беше добре позната област.
Изведнъж тя се вдърви, борейки се с него.
— Не, Андре, не по този начин. Аз, аз те искам този път. Аз искам да те чувствам вътре в мен, да се обвия около теб когато дойде удоволствието — тя би могла да получи поне това от него. Да знае, че той е вътре в НЕЯ, мислейки за НЕЯ и за нито една от тези други жени.
— Мили славни Боже — с накъсан вопъл брадатият французин се дръпна, за да коленичи между бедрата й. Дори тогава тя не можеше да понесе той да се отдалечи и тя изви гърба си насочвайки се нагоре към него, докато устните й намериха солената линия на врата му.
Цялото тяло на Андре се втвърди, докато се бореше с безмилостното желание да се впие безжалостно вътре в нея.
— Господ ми е свидетел, малката, още малко така и аз няма да съм в състояние да чакам. Ще те взема тук и сега, без никакви предисловия, с всичките фанфари на пристанищна курва.
— Да, СЕГА — изстена Тес, не чувайки нищо от това, което той каза, освен една дума — нуждата му да бъде вътре в нея, потапяйки я в разтопено сребро.
Всичко, което ще й открие огъня, да потуши жестоките мисли за тъмнината, която се простираше пред нея винаги и завинаги, до края на дните й.
— Не — дрезгаво каза той, опитвайки се да не забележи сладките диви тласъци на ханша й под него, задавените хленчове, които се откъсваха от гърлото й, яростната страст, която изгаряше кожата й където телата им се срещаха. — Не — каза отново и знаеше, че губи.