— Андре — изискваше Тес, хапейки врата му. — Моля! О, сега! — гърбът й бе извит като лък, изправените й пъпки галеха гърдите му като малки, сладки цветни пъпки.
Някъде дълбоко в подсъзнанието си Тес се ненавиждаше за това, че откликва така безрезервно — и ненавиждаше него, тъй като знаеше как да я докосва така майсторски.
Но, като че ли тези мисли принадлежаха на друг човек, тялото не й принадлежеше и тя не можеше повече да го командва.
И тогава французинът й даде това, което двамата искаха. С тъмен вопъл той се изправи над нея и обхвана с две ръце ханша й.
— Не мога да чакам повече, моя малка. Ти. О, Боже, сигурна ли си? — гласът му беше дрезгав от отчаяните му опити да го контролира.
Нейният отговор дойде без думи, в дивото движение на ханша й и неспокойната арка на гърба й.
— Вземи ме тогава, морска чайко — извика той, тласкайки Тес към рая когато неговият горещ, изпълнен с кръв ствол проникна дълбоко вътре в нея. — Помни всеки гладен инч от моето тяло!
Тес го направи.
Диво. Яростно. Със сладко, безумно отдаване. Винаги искайки още — търсеща и извиваща се, впивайки пръсти в напрегнатите му рамене и обвивайки дългите си крака около кръста му, за да го привлече още по-близо.
Тогава нейният французин я поведе в бурята, точно както беше обещал, потъвайки яростно и отдръпвайки се в дълги дразнения от безкрайна, неповторима фикция, всеки твърд, разклащащ тласък я обвиваше в неизразимо, спиращо сърцето великолепие.
Тя трепереше, озовала се в странно, неспокойно море, следвайки всяка вълна до билото й и след това пропадаща надолу в замайващ басейн от удоволствие. По някакъв начин Тес намери светлина там, точно както Андре беше обещал, танцуващи фосфоресциращи неща, които се издигаха нагоре и обвиваха техните влажни, разгорещени тела.
Смътно тя чу някой да стене. Тя ли е това? — чудеше се Тес. Или той? Тя не можеше да каже — те бяха така близко сега, пора срещу пора, нерв слят с нерв, инч срещу всеки напрегнат, облян от любов инч, заключени в едно цяло, което Тес не можеше да повярва, че е възможно.
Сърцето му бумтеше, също като нейното. Пулсовете им кънтяха, биейки в унисон с техните тела — о, сладко, напълно слети.
Огън, сенки…
Ритъм и контрапункт.
И винаги обгарящо удоволствие, когато Тес се плъзгаше надолу по вълната, за да се приземи в падината, всяко изкачване по-високо от предходното, когато тя беше напътствана задъхана и едва поемайки си дъх към планина от вода, която изникваше от нищото пред нея.
Безумна, празна, жадуваща да бъде изпълнена изцяло. От него. Сега.
— Андре? — пое си въздух тя, изведнъж несигурна, чувствайки див конвулсивен трепет да я разтърсва там където телата им се съединяваха.
— Да, така, моя малка. Кажи… о-ох, моето име.
— Андр… о-о-х-х-ххх.
Изведнъж обикновени неща като имена, страни и думи бяха забравени, когато голяма заслепяваща вълна от удоволствие се разби през Тес, оставяйки я безмълвна, карайки я да извие в дъга гърба си и да зарови палците си в меката зелена трева, и да хленчи.
Здрави ръце я притиснаха по-близо, вкусвайки с наслада дивото треперене, което я разтърсваше, пиейки малките, без дъх вопли от устните й.
Тя падаше…
И падаше…
И го намери да я чака.
— Аахххх! Толкова е сладко. Да, отново! Отново, моя дива сладка любов. Прегръщай ме така завинаги — със заключени устни и лице изпънато от напрежение, французинът започна да се движи отново, подпирайки се на лакти, изпълвайки я с огън и чудеса още веднъж.
Боже мой, но тя е красива, мислеше си капитанът на „Свобода“, смътно през пелена от удоволствие, чувствайки я как се свива и отпуска в нейния екстаз, чувствайки всеки трепет, преминаващ като огън през него с едно изключително сладко мъчение.
И все пак той все още се въздържаше; цялото му същество бе насочено към нейното удоволствие, изпълвайки я яростно докато тя не се изви на дъга и след това падна по гръб отново.
Борейки се със своето собствено освобождаване, той я наблюдаваше, докато оставилите я без дъх възклицания от удоволствие отмряха и тя прокара бавно пръсти нагоре по гърдите му, за да обхване напрегнатите му рамене.
— Андре? — промълви Тес, завладяна от съжаление, че той не беше с нея когато тя пропадаше в слънцето. Не, веднъж, а два пъти.
Единственият му отговор беше варварско, полусподавено ръмжене.
Мили Боже, той може би не я беше харесвал, си помисли Тес отчаяно. Твърде тромава, твърде — всичко! В края на краищата той беше познавал толкова много жени. Какво, ако…
Очите на Тес се разшириха, потъмнели от отчаяние. С побеляло лице тя се опита да се освободи, блъскайки го сляпо в гърдите му. Една самотна сълза се отрони под бандажа й.