— О-остави ме да си отида, по дяволите! Всичко е толкова лесно за теб, нали? Просто друга игра — просто още едно нещо за което ти и Падриж да се шегувате през свободното си време в морето!
Последваха още сълзи, плъзгайки се надолу по бузите й в студена яростна струя.
Накъсан звук, полусмях и полурев, експлодира от устните на Андре.
— Спокойно, и таз добра. СПОКОЙНО? Да се въздържам, когато целият горя от желание по теб? Когато всичко за което мисля е този сладък бляскав триъгълник и как ти обхващаш като в ножница всеки инч от мен?
Тес замръзна, чертите й се сковаха в нелепа изненада.
— Това не е? Ти си? — смеейки се силно, тя обърса влажните си бузи.
— Да, и отново да, мое неразумно морско създание. И сега, когато небесата отгоре са ми свидетел…
Андре не успя да свърши. Не с думи, тъй като изпънатото му тяло се умори от чакане и прекъсване, възнамерявайки да свърши останалото.
Бедрата му се стегнаха. Коремът му стана плосък.
Овлажнен и горещ, той се плъзна до дъно в нейното топло, трептящо кадифе — и едва не умря от блаженството, което тя му донесе когато започна да конвулсира около него отново.
Тес се задъха. Дори тогава въпроси изгаряха устните й.
— Но ти, не си, това е, ти не…
— Първият път може да се забрави, морска чайко. Вторият — ахххх, беше за горенето. Докато третият — французинът изстена когато умните й пръсти откриха надигналите се мъжки пъпки на гърдите скрити във валмо от къдрава коса. С нисък, съдбовен стон, те се преобърнаха като един; той я сложи върху себе си, обхващайки в шепи дупето й. Около тях нейната коса блещеше, падайки като тъмна завеса от пламък. — Този път е за любов, разбираш ли? Как би могло да не бъде така, мое сърце, когато ти ме изпълваш с хиляди слънца? Никога няма да спра да те искам така. Кожа до кожа — обзети от любов.
Но сега Тес беше тази, която НЕ СЛУШАШЕ; сърцето й бе обвито в пламъци, очите й разширени от учудване, пълните й устни извити в усмивка на болезнена красота.
Очарована от непрекъснатото чувство на неговото навлизане дълбоко в нея, екзалтирана от тъмните вопли на удоволствие, които той издаваше при най-малкото нейно движение.
Отнякъде дойде силният тътен на прибоя, резонирайки в ушите й, в кръвта й, в самото й сърце, така див и неукротим като мъжа, който се движеше срещу нея толкова яростно.
Този път, когато вълната започна да се повдига, тя почувства, че Андре се издига с нея, мърморейки любовни бретонски думи срещу врата и гърдите й, когато заедно избухнаха в пълната ярост на бурята.
Тъмнината стана светлина, за момент пустотата прие стабилна форма. Странен, фосфоресциращ лъч проникваше през тях, видим дори за слепите очи на Тес.
И тогава те потрепериха, техните молекули станаха тънки и се смесиха, посети нашироко и заедно над широките простори от облаци и вода, където яростната сила на любовната буря ги захвърли накрая.
Нещо го стресна, дълбоко в ума му. Някои забравени отговорности?
Французинът се обърна, мърморейки.
Полузаспал, бързият му ум премина през стотиците приготовления очакващи неговото внимание. Трябваше да се попълнят запасите на „Свобода“, фюзелажа да се освободи от полепналите морски животинки и от малките морски насекоми, които пробиват дупки; платната на брамстега да се зашият там, където бурята беше оставила оръфани цели парчета.
Нежна ръка докосна гърдите му, пробивайки си път през гъстата козина.
Дъхът на Андре се преряза рязко, огън премина през слабините му. Очите му се отвориха.
Бавно твърдите му черти се отпуснаха в усмивка пълна с първичен мъжки триумф, усмивка стара като мъжката част от човечеството.
Тя беше негова сега, Дева Мария, но с този огън тя го превзе. И колко е хубава, мислеше Андре, занемял от учудване. Всеки ден тя ставаше все по-хубава. Очите му бяха замъглени от страст когато той погледна надолу към кестенявата й коса, разпиляна върху възглавницата като сумрачен пламък. Едната й бледа ръка беше подпъхната под бузата й докато спеше, лекият мирис на лавандула я заобикаляше.
Така хубава, както и през деня, когато я видя за първи път.
И той я желаеше сега толкова силно, колкото я беше желал и тогава. Една вена биеше накъсано на слепоочието му, когато възбудата му стигна болезнени размери. Да, сега той не можеше да мисли за нищо по-приятно от това, да зарови пръсти в тази блестяща грива и да целува хубавата й кожа от врата до пръстите на краката, докато тя се събудеше под него, зачервена и хлъзгава от желание.
Но той не го направи, защото знаеше, че тя се нуждаеше най-малкото от почивка след изтощението на предишния час. И неговото кавалерско чувство го убиваше.