— Става въпрос за това, че тя беше обещала да присъства на нашия малък празник, който започва след два дни. Една компания ще дойде от Лондон и аз исках да я представя, разбирате ли — гласът му заглъхна.
— Тя не възнамеряваше да прави дълго пътуване, ваша светлост. Това знам. Извън това не бих се осмелил да гадая.
„Той е достатъчно хубав, безупречно красив — мислеше си икономът на Ейнджъл. — Ползващ се с уважение, с титла. И все пак мис Тес продължава да отлага да даде на лорд Ленъкс отговора, който той чака.“
Не би могла все още да тъгува за това копеле Рейвънхърст, нали? Този човек беше едно парвеню! Историите за неговите похождения, както на суша, така и по море — бяха достигнали дори до Рай. В Лондон, както Хобхауз беше чул, „Дяволът от Трафалгар“ все още фигурираше в голям брой от многото пикантни слухове.
Въпреки, че никой не смееше да му каже това име в лицето, разбира се.
— Ако чуете нещо, ще ми кажете, нали? — попита лорд Ленъкс, прекъсвайки замислеността на иконома.
— Разбира се, ваша светлост.
— А, Симон, ето ви и вас — лейди Патриция стоеше на вратата, оглеждайки стаята с малките си очи. За момент разочарование и сприхавост затъмниха смарагдовите им дълбочини. След това с рязко дръпване на тафтените си поли, тя влезе вътре и седна. — Ще ти бъда благодарна, ако ме изпратиш до в къщи, Симон, заради сигурността. Такива слухове се носят.
Русите вежди на лорд Ленъкс се повдигнаха въпросително.
— Слухове? Какви слухове, драга моя?
Лейди Патриция повдигна рамене и притисна бледите си ръце към облечените в коприна гърди.
— Боя се, че са възможно най-лошите. Изглежда, че Лисицата се е уморил от контрабандата и е започнал да напада беззащитни жени при блатото.
Раменете на Хобхауз замръзнаха. Какви празни приказки дрънкаше тази жена, по дяволите?
— Това е още един от слуховете на Хермион Тредуел, предполагам! — Лорд Ленъкс стана на крака и започна да обикаля малката стая с разсеян вид.
— Нищо подобно — възрази сестра му остро. — Аз го чух от самият викарий. И ние така приятно си говорехме — измърка тя.
„Да така и прасетата могат да летят“ — си помисли Хобхауз, пресягайки се да й предложи сладкиш.
Лейди Патриция отказа с небрежно махане на ръка.
— Да, изглежда, че млада жена от неговата енория е била нападната миналата седмица като се е връщала от визита при болната си майка в Епълдор. Тъй като е била местно момиче, добре запознато с тези места, тя не е мислела за безопасността си и е решила да пресече напряко през блатото. Много лошо решение, тъй като висока фигура с качулка и маскирана цялата в черно изскочила от тъмнината и връхлетяла върху нея. — Гласът й деликатно потрепери. — Той я изнасилил най-жестоко, каза викарият, и след това грубиянинът хвърлил нещо върху нараненото й тяло. Преди да се отдалечи, той й казал — „Вземи го и ме запомни“ — спомня си девойката. Когато я намерили няколко часа по-късно, говорейки несвързано, черна роза лежала до нея. Самият знак на Лисицата! — добави лейди Патриция триумфиращо.
Лорд Ленъкс се намръщи, спирайки да се разхожда.
— Викарият ти каза това?
— Няма и преди пет минути.
Мълчаливо Хобхауз се поклони и се оттегли от стаята с объркани мисли.
Не би могло да бъде! Джак никога не би направил такова нещо, си каза Хобхауз. Никой не беше намерил и следа от него, откакто напусна Феърли.
Лицето на иконома беше потъмняло от тревога, като излизаше от хола. Той беше така погълнат от тези изненадващи новини, че не чу веселия вик от предните стъпала.
— Защо си така умислен, Хобхауз? Не ми казвай, че си вложил парите си в облигации и си ги загубил всичките?
Намръщвайки се, Хобхауз погледна нагоре, секунда по-късно чертите на лицето му замръзнаха в комично слисване. Не! Това не може да бъде!
— Разбира се, няма нужда да се втурваш да ме целуваш, но аз се надявах на по-топло посрещане от това — строен, с кестенява коса, млад джентълмен стоеше, пляскайки чифт ръкавици от фина кожа в бедрата си, полагайки големи усилия всичко да изглежда като заучена небрежност. Той беше облечен по последната мода, като се почне от лъснатите му обувки от Хесиан и тесни бричове, та до жълтата бродирана жилетка и зеления жакет с тънка талия.
Хобхауз почувства, че кръвта му замръзва.
— Господарю, господарю Ашли — едва каза той. — Какво, какво правите тук?
— Правя? Дойдох, за да видя контесата, разбира се! — Името беше една стара детска шега между двамата млади Лейтън, наложило се поради способността на Тес да се обвива в ледено презрение, когато обстоятелствата го налагаха.