Което често се случваше, при този вид детство, което те бяха принудени да понесат.
Леко хихикане се чу зад гърба на Хобхауз.
— Да, господин Лейтън, какво правите тук? И къде, моля ви, кажете е вашата очарователна сестра?
— Сестра? Кое ви кара да мислите — оооххх!
По някакъв начин Хобхауз прекоси коридора преди Ашли да се усети и кракът му се заби в обувката на младия денди.
— Лейди Патриция чака завръщането на мис Тес от визитата при вас с голямо нетърпение — каза Хобхауз безразлично, обръщайки се леко, така че жената да не може да види предупреждаващият поглед, който той отправи към изненадания брат на Тес.
— Посещавайки ме? — натиска върху обувката на младия Лейтън се увеличи. — Ах, да, така е — на гости. Разбира се.
— Тогава къде е тя сега? — изсъска лейди Патриция.
— Кой?
— Вашата сестра! — гласът на русата красавица беше станал пронизителен.
— Моята сестра? О, вие имате предвид Тес. Значи, това е — по дяволите, ако зная! Както е с мен, на следващата минута я няма. Вие знаете какви са жените — добави той несръчно, повдигайки рамене.
— Не, боя се, че не зная — каза лейди Патриция. — А и аз не виждам как бихте могли ДА Я ЗАГУБИТЕ така лесно.
Израснал при баща, чиито прищевки бяха винаги непредсказуеми и много често жестоки, Ашли беше усвоил нещо от умението да импровизира. Сега отново си спомни тези уроци, за жалост малко позабравени.
— А, не бих казал загубване. Просто недоглеждане — внимателно каза младия мъж. — Да, да пукна ако не излязох и не я оставих във Феърли. Знаех, че съм забравил нещо — добави той със светла, закачлива усмивка.
Чувайки разговорите, лорд Ленъкс излезе в коридора, за да се присъедини към сестра си.
— О, много се радвам да те видя отново, Лейтън. Но сестра ви не е ли с вас?
Ашли се опита, не съвсем успешно, да пропъди хладината от очите си, когато погледна към безупречния лорд.
— Оставих я във Феърли — каза той открито, уморен от тези разпити.
— Тогава аз ще я почакам — обяви лейди Патриция.
Хобхауз и Ашли си размениха бързи погледи.
— Хм, не мисля, че това е добра идея.
Три чифта очи се втренчиха в Ашли, питайки го защо.
— Ами, ъ… — за момент неговата изобретателност го изостави. По дяволите, той беше гладен и прашен, всичко го болеше от дългите часове пътуване в претъпканата карета. Не е честно човек да бъде обект на такава инквизиция пред прага на собствения си дом — изобщо не беше честно!
В този момент той можеше да мисли само за това, как да си събуе новите ботуши, които го убиваха на палците. Но очите на Хобхауз го гледаха умолително и Лейтън сподави ругатня.
— Ъ, защото е сърдита, ето защо.
— Сърдита? — вмъкна нетърпеливо лейди Патриция. — За какво говорите? — ГЛУПАКО, тя не каза думата, но все едно, че я беше казала като се имаше предвид презрението в гласа й.
Стройните рамене на Ашли незабавно замръзнаха в твърди, предизвикателни линии.
— Сърдита като стършел, за Бога. Не би искала да вижда никой. Не и за часове напред. Може би дори седмици. Ужасно лош характер има моята сестра. Да, по-добре ще е за вас да си отидете оттук, лейди Пи, ако знаете какво е добро за вас — с малка усмивка Ашли демонстрира милите си маниери, използвайки детското име, което сестрата на лорд Ленъкс винаги беше мразила.
— Моето име е лейди Патриция и ще ви бъда благодарна, ако го запомните — отряза блондинката с опасно зачервени бузи. — И аз не вярвам изобщо на вашата история!
— Моля те, мила — прекъсна я лорд Ленъкс, хващайки я с твърди пръсти за ръката. — Аз съм сигурен, че мис Лейтън ще се свърже с нас при първа възможност. Позволи ми да те изпратя до къщи сега, тъй като младия Лейтън трябва да се освежи след пътуването си.
— Но какво ще правим с Пиер? Той все още не е свършил разговора си с Едуар, за рецептата за pates garnis, за нашия празник в петък. Аз наистина трябва да я имам — добави тя рязко.
— Не тревожи хубавата си глава заради Пиер, драга моя. Той може сам да се прибере в Ленъкс Хауз, предполагам — отправяйки последно, учтиво кимване към Хобхауз и Ашли, графът започна да извежда сестра си навън, хванал я с една ръка за лакътя.
— Какво искаш да кажеш, Симон? — изсъска тя, звукът се чу напълно ясно, когато те се придвижваха към вратата.
— Достатъчно, Патриция — гласът на Ленъкс беше станал изведнъж рязък.
Много интересно, помисли си Хобхауз, чудейки се дали не беше сбъркал като сложи девойката в групата на неприятелите. Притваряйки очи той си отбеляза наум да не забрави да провери за този, с лице на копой, главен готвач на Ленъкс, преди да е измъкнал всичките най-добри рецепти на Едуар.