— Сега може би ще ми кажеш за какво беше всичко ТОВА, Хобхауз. И не ме заблуждавай относно тази бъркотия за…
Хобхауз хвана ръката на Ашли в здрава хватка.
— Не тук — каза предупреждаващо, изпращайки новодошлия към неговите стаи. — Боя се, че нещо се е случило — обясни меко. — Нещо, за което е по-добре да ти кажа веднага.
Погълнати от тихия си разговор, нито един от мъжете не забеляза, че не са сами. Зад тях стройна фигура отстъпи назад към сенките на килера. Там дукесата на Кренфорд остана, внимавайки да не вдига никакъв шум, докато проследяваше с поглед двете оттеглящи се фигури, с проницателни и много замислени очи.
33.
Едно клонче удряше по капака на прозореца, когато Тес се събуди. Тя седна, опитвайки се да разбере къде беше, и какво бе това сухо, неспокойно блъскане.
Дърво, помисли си тя, клонче блъскаше по прозореца. Само дърво. Но къде?
За момент, страх полази но гърба й. Тогава тя си спомни кой я беше довел тук, и защо.
С дълбока въздишка се излегна на леглото, и се протегна бавно като мързелива, доволна котка.
Прекрасен, толкова прекрасен. Всичко в него. Ръцете му, устата му, твърдото му тяло.
Топлина я обля само при мисълта за нещата, които й беше направил.
Но къде беше Андре сега? Мръщейки се, тя седна отново, търсейки кадифената си дреха, която намери да лежи там, където той я беше захвърлил. Разсеяно си даде сметка, че няма да може да си закопчае копчетата, тъй като ги беше откъснал всичките.
Тупането по прозореца стана по-силно. Треперейки, Тес си проправяше път по дървения под, търсейки прозореца. Пръстите й срещнаха студен метал и тя отвори вратата, веднага хладен бриз погали бузите й.
По някаква причина, не се страхуваше повече. Като по магия, силата на Андре и мощното му присъствие изпълваха стаята, обвивайки Тес в топлина.
Не, тя не се страхуваше. За пръв път от години, беше започнала да се доверява.
Все още сънена, стоеше пред отворените френски прозорци, лицето й обърнато към игривия нощен бриз. Кестенявата й коса се виеше около раменете, докато неподвижна слушаше сладката песен на славеите.
Тес имаше право да му се доверява. По някакъв начин го знаеше без да си задава въпроси.
През вратите навлизаше аромата на рози и цъфнал през нощта жасмин. От тъмнината нещо зовеше Тес, съблазнявайки я да излезе да се наслади на нощните красоти.
При новопридобитото й доверие тя не се поколеба.
Само за няколко минути, — си обеща тя — само докато открие източника на този вълшебен аромат.
Тя намери храста с рози само по мириса и зарови глава дълбоко в него, за да поеме, колкото се може повече от неговата сладост. Току-що се беше протегнала, за да откъсне клонче натежало от цветове, когато чу наблизо чакъла да проскърца.
Тес замръзна.
Някои се приближаваше. Двама мъже, даде си сметка тя. В пълната тишина на нощта думите им се чуваха отлично.
— Почти свършихме тук, благодаря на Бога. Господи, но този миризлив град ме кара да искам да се откажа! Дори утре да си тръгнем, няма да е достатъчно скоро за мен!
Техният акцент беше този, който привлече вниманието на Тес. Любопитно, но те говореха бързия парижки френски, а не бавния, с гърлени звуци местен бретонски.
— Дори жените са крави, обвити от главата до петите в черно, така че не можеш да видиш и инч кожа.
— Все тази е, и да видиш, Марсел. Те имат дебели глезени и дебели задници! Няма никакъв смисъл да ги гледаш. Човек може да оре дебел задник, така както и хубавия! Все едно и също е в тъмното, нали?
Силен, жесток смях огласи нощта. Тес потрепери, чувствайки тяхната злоба, техния неспокоен глад за насилие.
За известно време се възцари мълчание. Острият мирис на пура се разнесе във въздуха.
— Грозни кучки или не, ние напускаме когато Орела каже, а не преди това.
— Е, той е студенокръвно копеле, това е вярно. Но се справя. Ще му го призная. Срещу никакво заплащане не бих вършил неговата работа. Не, аз не планирам да се клатя на края на английска примка.
Другият мъж изпръхтя в съгласие.
— Поне следващия товар ще пристигне скоро. Орелът се разпореждаше неуморно последната седмица в лагера и това значи, че ще излизаме скоро. Трябва вече да сме докарали десет хиляди лири в английски гвинеи. Господи, но какво бих могъл да правя с такова богатство!
— Още се надяваш да си купиш публичен дом и да се установиш за постоянно, а? Не и аз. Аз съм преситен от потни жени!
Другият мъж измърмори ругатня.
— Какво значение има? Ние никога няма да видим дори една единствена проклета английска гвинея! Сандък след сандък и нито една за нас, които вършим действително работата!
Тес не се помръдна, чувствайки как кръвта й се оттегля от лицето. Ръцете й започнаха да треперят. Спрете! Искаше да извика. Недейте повече! Не искам да чувам нищо от това!