Но мъжете не си тръгваха и тя беше като в капан, принудена да слуша, знаейки, че някаква ужасна развръзка ще дойде.
— Басирам се, че това копеле Лисицата не е харесал някои от номерата на Орела! Той е много твърд, доколкото съм чул. И дяволски добър в това, което прави, също!
— Което ще ни помогне — отговори невидимият компаньон.
Горчиви вълни от отрицание заляха Тес. Тя преглътна, задавяйки се. Не, не може да бъде…
Трябваше да се махне. Не можеше да понесе да чуе нито дума повече.
С диви очи се обърна и започна да си проправя път назад покрай живия плет. Беше много внимателна — или поне мислеше, че беше. Но не достатъчно внимателна, както излезе. Кракът й закачи паднало клонче и сухото дърво изпука. В кристалната тишина на нощта тихият звук експлодира като пистолетен изстрел.
Ругатня на изненада изригна от другата страна на живия плет.
— Там има някой, за Бога! Хвани го. Ако Орелът разбере…
Тес се препъваше напред, молейки се да се движи в посока към къщата. Зад нея се чуваше пукота на гъсталака и съскането на сподавени ругатни.
Мили Боже, къде беше сега Андре? — чудеше се тя уплашено.
Кракът й се подхлъзна и тя падна на колене, но някак си успя да се изправи. Още три стъпала и почувства ръба на покритата с камъни тераса. ПОЧТИ СТИГНАХ.
— Не толкова бързо, ей ти!
Тес се задъха, когато твърди пръсти я обърнаха обратно.
— Господи, тази кучка е хубава. И полуоблечена, а, Марсел? Любовника си ли чакаш, малко зайче? Е, понеже той е закъснял, аз просто ще трябва да заема мястото му.
Мъжът изсумтя хващайки ръцете й.
— Няма нужда да се бориш. Аз имам оръжие толкова твърдо, колкото и на всеки мъж. Ще ти покажа добра езда, по-добра отколкото на твоя тромав бретонски селянин.
Смътно Тес почувства, че пръстите й попадат на гола кожа. Стенейки и хлипайки, тя забиваше ноктите си отново и отново, знаейки че не смее да проговори от страх, че двамата ще разберат, че е англичанка.
— Дяволска кучко! Ще те науча да…
Отворената длан на мъжа изтрещя срещу лицето на Тес, изпращайки експлодиращи светлини зад очите й. Светът се завъртя диво и тя почувства, че коленете й се подгъват.
Жадни пръсти се вкопчиха в дрехите й, смъквайки плата от раменете й.
Залята от вълни на замаяност, тя се опитваше да се бори, само, за да почувства, че ръцете й са безпомощни.
Задъханото учудване на мъжа изглежда, че идваше от огромно разстояние.
— Ей, погледни това, приятелю. Тази е настина красавица, за Бога — яростни пръсти смъкнаха кадифето до кръста. — Погледни тази кожа — като мляко. И тези!
Безжалостно мъжът сграбчи гърдите й, щипейки зърната й жестоко. Дрехата й до половината скъсана, парчета от нея падаха до глезените й.
Мили Боже, тя трябваше да си събере ума. Ако не беше си тръгнала, скоро те щяха да си тръгнат.
Борейки се да стабилизира накъсаното си дишане, Тес се насили да си почине под тези жестоки ръце, налагайки си да слуша и да чака удобния момент. С ридание, тя прехапа устните си, забивайки дълбоко зъби, за да потисне отвращението, което тези гладни пръсти предизвикваха у нея.
— Виждаш какъв е заек, нали? Исусе, аз съм толкова твърд, че ще избухна — пръстите се втвърдиха, поваляйки я на колене, търсещи между краката й.
Смътно Тес чу другия мъж да псува, протягайки се за нея. Момент по-късно нейния похитител падна на гърба си.
— Аз ще я взема пръв, по дяволите! Ти винаги получаваш всичко преди мен. Но не и този път!
Тес чу тупване, след това острия звук на борба. Осъзна, че е свободна!
Сляпо се изправи на краката си и започна да тича, докато зад нея сърдитите викове продължаваха.
Тя стигна терасата и влезе вътре, затваряйки френската врата зад себе си.
— Тя избяга, глупако!
С бяло като платно лице Тес прокара пръстите си по дървената рамка на вратата, търсейки резето. Накрая го намери и постави студения метал на мястото му.
— Тя е заключила вратата, кучката!
С ужасен трясък стъклото се разби, падайки като дъжд около краката на Тес. Мили Боже, какво можеше да направи сега?
— По дяволите, аз си порязах ръката. Кучка! Всичко ще стане по-трудно за теб сега — каза единият нападател.
Тежки стъпки минаха през рамката на вратата и изскърцаха върху стъклата.
Изстинала от ужас, Тес отстъпваше назад към вратата на кухнята.
И налетя с глава в твърдо като скала тяло. Тяло на мъж!
Сърцето й биеше лудо, сподавяйки риданията, които заплашваха да я задавят.
— Шшт, малката.
С вопъл Тес падна в силните ръце, които се протегнаха да я прегърнат.