Смътно Тес почувства, че тялото й става течно и слабо, с пресечен хленч се обърна, търсейки неговата топлина и твърдост.
Но някакъв остатък от трезвост я накара да се отдръпне.
Мили Боже, никаква гордост ли не й е останала, никакъв разум, когато се отнасяше до този мъж? Дори проклетият виконт Рейвънхърст никога не я е карал да се чувства така безумна, така отчаяна.
Ръцете й се стегнаха отблъсквайки ръцете му.
— Не — извика тя яростно.
— Така скоро — промълви той, като че ли не беше казала нищо. — Аз можех да те загубя. Това не бих могъл да понеса, моя малка! — Ръцете му преминаха жадно по нея, като че ли, за да се увери, че тя е добре. — Направиха ли ти нещо? Нараниха ли те по някакъв начин.
Тес изстена, главата я се килна назад, когато ръцете му започнаха своята упойваща магия върху голата й кожа. Тя можеше да се бори с него, тя знаеше. Но всичко това, което той й правеше беше толкова ново, толкова бавно и хубаво. Само този път тя няма да се бори. Следващият път — да, следващият път.
Здравите му пръсти я завъртяха за кръста и я обърнаха с лице към него.
— Кажи ми? — сега в гласа му имаше страх и отчаяние.
— Не, те… ти… точно навреме — успя да отговори Тес. Тя хленчеше, гърлото й бе сухо, кръвта й течаща, гъста и гореща в нейните вени.
Тя вече страстно очакваше неговото докосване.
Смътно Тес дочу тъмния му вопъл на облекчение. С изръмжаване той ритна настрани едно парче стъкло, след това коленичи на пода и я привлече до себе си, държейки я заключена срещу него, гърди до гърди, бедро до бедро.
Очите на Тес се разшириха, като почувства, че той я притегля надолу върху твърдите му бедра с лице към него. Горещ и болезнено уголемен, неговият член се отъркваше в дупето й.
Нисък вопъл се откъсна от устните на Тес, и след това друг, когато той изви гърба й в ръцете си така, че езикът му да докосва леко сумрачните зърна на гърдите й.
— Полети заради мен, морска чайко — изговаряше дрезгаво той. — Нека да видя твоето удоволствие. Тогава може би ще повярвам, че това е повече от още един празен сън.
Тя го чу да промърморва нещо тихо и тогава устните му се затвориха, смучейки я яростно.
Тес хленчеше, извивайки се при неговото докосване, възпламенена от яростно желание. Смътно почувства, че пръстите му се движат, минавайки през дивите къдри, където техните тела се срещнаха и обтегнаха.
Когато разтвори краката й, я намери влажна и гореща, вече топяща се за него.
— Боже в небесата — задъхваше се Андре. Пръстите му дразнеха кадифената пъпка на нейното желание и навлязоха дълбоко, за да опитат нейната сладост.
— Сега, Андре — промълви Тес задъхано. — Моля те.
Измърморвайки проклятие, той се бореше с копчетата на бричовете си.
Само секунда още и пречещите одежди бяха скъсани, но на Тес това се струваше дълга и жестока вечност. Смътно дочу рязкото шумолене на дрехи, последвано от дрезгавото дишане на Андре.
След това само удоволствие, сладко болезнено удоволствие, когато той се бореше да се освободи, за да я намери и да я изпълни, прониквайки до края навътре в нея.
Обхващайки с две ръце нейното нежно, закръглено дупе, той й показваше как да се движи срещу него, отговаряйки на всеки копринен натиск, докато я оставеше без дъх, и докато Тес мислеше, че ще умре от увеличаващото се удоволствие.
Стенейки, тя се притискаше по-силно до него, настоявайки той да увеличи скоростта си, но той не искаше, определено решен да продължи тези бавни, сладки плъзгания на изключителни фрикции.
Ноктите й се извиха, забивайки се в мускулите на раменете му.
— Андре!
— Този път е завинаги — промърмори той. — Е, моя малка, аз мога да продължа още и още, тъй като, да те изпълвам така е неземно.
Подивяла от желание, Тес се нагаждаше към него с необуздано отдаване. Някакъв древен женски инстинкт я караше да се стяга, когато той се дърпаше назад и тези копринени контракции най-накрая пробиха железния му контрол.
— Недей, Света Дево, играй честно, малката!
— По дяволите, о-о-хххх, честността. Аз те искам, Андре. Сега! — тя отново се стегна, пронизвана от огън, когато го почувства да стене и трепери срещу нея.
— Тогава вземи ме, моя малка. Вземи ме сега и знай, че е завинаги.
Силни и яки ръцете му се разтвориха, за да я закотвят, дръпвайки я надолу да срещне неговите тласъци, цялата предпазливост и внимание отишли по дяволите. С първично майсторство, с тъмна ярост, с всичко, което беше той и някога щеше да бъде, той я любеше, мърморейки груби, неразбираеми бретонски думи, докато я изпълваше с болезнена красота.
С отхвърлена назад глава, Тес слушаше и й се струваше, че лети, знаейки, че беше вътре в нея и че той чувстваше същата тъмна магия, както и тя. Този път, когато нейните копринени трептения започнаха, нейният любовник го вкарваше рязко, обливайки я със слънчева светлина, точно както беше обещал.