— Ако така си представяш удоволствието, тогава карай — изруга Хоукинс. — Сега се махни от пътя ми, защото изпълнявам кралска работа!
В следващия миг Рейвънхърст направи отмерена крачка назад, наблюдавайки в тишина как митническия офицер се измете към „Хай Стрийт“ и изчезна зад ъгъла.
Точно това чакаше Тес. Веднага щом чу че конете се втурнаха в движение, тя падна на коленете си. Нервните й пръсти бързо прелетяха по стената, търсейки неравна тухла точно над канавката. Тя почувства малката вдлъбнатина, измъкна тухлата и закачи пръстите си в металната халка, скрита под нея.
Сега започна борбата да повдигне скритата врата.
След доста удари на сърцето, пред нея зейна тъмнина. Тя стоеше пред входа на таен тунел, който се издигаше до стаята й в Ейнджъл. Това беше тунел, за чието съществуване знаеха само тя и още трима.
За нещастие нямаше никакво време да заличи следите от стъпките си или да разпръсне кал около входа. Беше само щастлива, че луната е слаба, а нейният преследвач нямаше фенер.
С разтуптяно сърце Тес залитна в тясната тъмнина, притегляйки вратата плътно след себе си. С изкривено от болка лице тя се опита да приглуши звъна на тежката метална плоча, когато я поставяше на мястото й.
Бездиханни секунди тя постоя неподвижна в усойната тишина. Над нея прозвуча приглушено проклятие, последвано от остър тропот на стъпки, които спряха точно над главата й.
С малко находчивост той можеше да открие тайната резка, помисли тя ужасена. След това би отместил тухлата и би открил вратата. Ако го направи, всичко щеше да бъде загубено!
Отгоре изскърца обувка. Силни пръсти блъснаха по вратата.
Със стегнати дробове Тес почака малко, без да смее да диша, като се молеше Рейвънхърст да не открие фалшивата каменна плоча, замазана с хоросан в рамка от желязо и дъб.
Най-накрая, след цяла вечност чакане, стъпките бързо се отдалечиха към входа на тунела. Едва тогава тя освободи спарения въздух, заседнал в гърлото й, което я болеше.
Твърде близко! И тя се държа твърде самонадеяно! Следващият път може да няма толкова късмет.
Тази нощ, с много въображение, би могла да се нарече късметлийска.
Следвайки с пръстите си влажната пръстена стена, Тес се запрепъва към слабата светлина горе, където топлина и сигурност й махаха.
В горния край на „Мърмейд Стрийт“, Еймъз Хоукинс разюзди устата си. Дълго и грубо той псува, ослепял от ярост.
— Къде отиде дявола — повтаряше той като докачи един нервен митничар, който стоеше наблизо, и го шамароса. — Е, Богс?
— Претършувахме доковете, но той не беше там, господине — каза мъжът с един миг закъснение, заради което получи нов удар.
Пръстите на Хоукинс конвулсивно се увиваха в поводите.
— Много добре тогава — малките му очички се присвиха, празни и напълно безцветни. — Виждам че трябва да опитам друг път.
Раменете на Рейвънхърст бяха настръхнали от студ, когато опъна юздите на Фараон пред стените на Ейнджъл, направени наполовина от дървени летви, близо до горния край на „Мърмейд Стрийт“. Той не обърна внимание на втренчените погледи на двама от Хоукинсовите патрули, поставени на улицата.
Древната сграда си беше точно каквато я помнеше отпреди пет години, с пълзящи растения и цъфтящи рози, с греещи прозорци, ярки и примамливи. Няколко заблудени капки се пльоснаха на калдъръма, когато Дейн премина под тясната арка и се отправи към обора в задната част на къщата.
Някакъв инстинкт го беше накарал да отмине стария хан, смушквайки Фараон преди час по тъмните гладки от дъжда улици. Оглед на вражеската територия? — питаше се сам той. — Или това беше само извикване към живот на старите спомени?
— Дяволска нощ, нали? — слабовата фигура се подаде от прозорците. — Стая ли търсите?
— Ако това е Ейнджъл, да — усмихна се намръщено Рейвънхърст. Той трябва да внимава да запази идеята, че е странник тук. Поне докато срещне любовницата на Ейнджъл. Изненадата винаги е била тактическо предимство.
— Така е и вие няма да намерите по-добро място на петдесет мили оттук — слабият дванадесет-тринадесетгодишен момък бутна черната си шапка над челото така че да застане небрежно килната. Той бавно прокара ръката си по гърба на коня на Дейн. — Отлично парче имате, господине. Ще се погрижим да бъде добре разтъркан, доста е изморен — той хвърли поглед към Рейвънхърст. — Изглежда и двамата сте — добави той.
Рейвънхърст скочи от седлото и като хвърли горе юздите прекрачи в обора. Там свали шапката си и изтръска дъжда от ръба.