Выбрать главу

Трепереща, Тес се вкопчи в твърдите му рамене, давейки се във вълни от удоволствие. Смътно го чу да стене, когато се повдигаше да я срещне отново и отново, пронизвайки я с красота.

Задъхана, тя се стегна дълбоко навътре, искайки да го държи здраво, докато неговия екстаз дойдеше.

Движението докара Андре извън предела.

— Да, ааххххх! Моя сладка любов, дръж ме!

С дрезгав вопъл той се стегна и се изви рязко в дъга, повдигайки се, за да я посрещне, изливайки всичкото си горещо мъжко семе дълбоко в нея.

И Тес го държеше безкрайно, присъединявайки се към него в дивото, стремително удоволствие, закотвяйки го докато разтърсванията спряха, докато неговите пръсти се отпуснаха и нейните колене се огънаха. Тогава заедно паднаха просвайки се долу на хладния дървен под.

Дори изразходван, Андре не я остави, само я притегли към себе си, докато плуваха безмълвно върху златните потоци на пълното задоволяване. През дългата нощ те се откриваха един друг отново и отново, смеейки се като луди деца, докосвани и докосващи, обхванати от това рядко, яростно великолепие, което бяха открили.

Когато огладняваха, той правеше чудесни омлети и я хранеше с пръстите си.

Когато ожадняваха, тя пълнеше дълбок кристален бокал и му даваше да пие.

Само веднъж Андре я остави, след като я сложи в неговото голямо легло. Когато се върна постави малка, мраморна русалка в ръцете й. Внимателно Тес прокара пръсти върху полираните извивки, знаейки, че ще пази като съкровище този подарък завинаги.

— За теб, мое диво морско същество. За всичката радост, която ми донесе. И това също — той постави малък, твърд предмет в ръката й. Марте намери това в джоба на твоята пелерина.

С вик Тес затвори пръсти върху своята забравена игла за коса. Другата беше загубила по време на мъчението си в градската къща на Рейвънхърст. Тя беше от костенуркова черупка и беше между малкото притежания на майка й, които бяха спасени от алчността на баща й. Въпреки, че беше малка и незабележима, тя беше от неоценима важност за Тес.

— О, Андре, тя беше на майка ми. Толкова съм доволна, че не се е загубила — пръстите й се затвориха за момент, след това се отвориха с кафявата игла за коса на дланта й. — Моля те, вземи я — каза Тес, гласът й изведнъж стана настоятелен.

— Била е на майка ти, малката? Тогава тя трябва да остане твоя. Само ми обещай, че ще ми позволяваш да я свалям от косата ти отвреме-навреме — гласът му стана по-плътен. — Заедно с всичко друго, което реша да махна.

При тази дрезгава молба сърцето на Тес подскочи и страстта започна да я залива отново.

— Но аз, аз нямам нищо за теб, Андре — промълви тя.

— Не е така, малката — гласът му беше тъмен и гладък като ром. С изненадваща бързина неговата мъжественост се доказа отново.

— Андре!

— Ъмммммм?

— Отново? Но, толкова скоро?

— Оплакваш ли се, англичанке? Да, движи се… точно така. Това е.

С нисък вопъл той я натисна надолу върху себе си, докато тя го обхвана напълно. Доста време по-късно той се стегна, след това те се превъртяха заедно и легнаха един до друг, с преплетени бедра, докато откриха изключителните ритми на любовта още веднъж.

— Нямала нищо да ми даде? — мърмореше той.

— Но…

— Още ли се оплакваш, сърце мое? — попита Андре дрезгаво, докато с всяко движение я обвиваше в ново великолепие.

— Да се оплаквам? А? — дори когато говореше, Тес чувстваше тъмните слънца да горят отвътре отново.

Навън, луната се изкачи нагоре и звездите постепенно избледняваха. Нежен вятър галеше цветовете на камелията. Самотна птица започна да пее.

Така премина нощта, осветена от тяхната топлина и смях, която преливаше и изпълваше малката обвита с рози къщичка на края на скалите.

— Аз дори не знам как изглеждаш — по някое време близо до зората, Тес се протегна и сънено прокара ръка по твърдите линии по лицето на Андре, по гъстата му брада. — Ти рус ли си или тъмен? Със зелени очи или сини?

— Познай — промълви той, протягайки се, за да направлява нейните тънки, търсещи пръсти към устата си.

Открита в последиците на страстта, Тес прокара пръсти по цялата им извивка и подръпна краищата на мустаците му.

— Златокос, мисля. С очи като нощта и лице, което кара жените да потрепват и да правят обещания, които не би трябвало да правят — игривите пръсти на Тес слязоха надолу, следвайки линията на врата му надолу по къдравото руно на гърдите му и след това галейки с кръгови движения неговите малки, плоски зърна на гърдите.