Андре простена, огън прониза слабините му.
Устните на Тес се извиха в тъмна, тайнствена усмивка, когато почувства той да се подува и втвърдява.
— Голям мъж — тя дишаше дрезгаво. — О, много голям, мисля аз — продължи тя.
— И ти ме правиш по-голям с всяка секунда, вещице — изръмжа Андре. — До болка! За това, ти ще платиш скъпо, англичанке, тъй като не съм рицар със сладникаво лице, с кавалерство в ума си. Тази нощ моят кораб е излязъл за плячка и оръдията ми са напълно заредени. Моето черно знаме предупреждава всички, които го видят, да бъдат внимателни — гласът му стана тъмен от горчивина. — Не съм това, което си представяш. Пръстите ми са груби, моя малка, белезите по тялото ми дълбоки. Ще те отблъснат ли те, когато зрението ти се върне?
— Ако! — поправи го Тес, галейки твърдите черти на лицето му. — И все още отговора е не. Аз винаги ще те обичам, Андре — видян или невидян.
— Докажи го — пое си въздух той, вече гладен за нея отново.
Тя така и направи. Не веднъж, а два пъти. До тяхното пълно, задъхано задоволяване.
34.
— Англичанке!
Тес се намръщи, с глава на възглавницата, търсейки сънищата си. Ах, но какви сънища — по-сладки отколкото тя си беше представяла.
— Трябва да се събудиш, моя малка — студени пръсти разтърсиха раменете й.
Тес промърмори протест, опитвайки се да ги отпъди.
— С-спя. ИСКАМ ДА СПЯ.
— Не сега. Ти трябва да се събудиш! — настоятелността на този нисък глас най-после проникна през дрямката на Тес и тя седна рязко.
— Ъъъ…
— Шшт! — беше Марте. — Ела навън — с треперещи пръсти старата жена наметна дебела вълнена роба около раменете на Тес. — Но трябва да побързаш!
Тес отхвърли назад дебелия облак на косата си и вкара ръцете си в драскащите я вълнени ръкави. Мръщейки се, се плъзна от леглото, чувайки Андре да мърмори и да се обръща зад нея.
Пръстите на старата жена я побутваха безмилостно, водейки я в кухнята. Под босите й крака каменния под беше леден и шока от това съприкосновение изчисти остатъците от съня на Тес. Докато Марте я сложи да седне на един стол, тя вече се беше разсънила съвсем.
За момент се възцари напрегнато мълчание.
Тес наведе главата си, напрягайки се да чува.
— Марте?
— Тя излезе, малката.
— Падриж? Какво правиш тук? — вече студен страх започна да се промъква дълбоко в сърцето на Тес.
— Дойдох за тебе, трябва да тръгваме незабавно. Тук вече не си в безопасност. Войниците са открили ранения си другар и са на път за насам. Льо Фур успя да се измъкне от дока преди няколко часа, и сега ме чака на далечната страна на острова. Но ние трябва да вървим веднага.
Всяка дума беше смъртоносна стрела, пронизваща сърцето й.
— А, Андре?
— Той никога няма да те пусне да тръгнеш, малката — гласът на Падриж беше остър. — Той ще ме убие като научи — наблизо се чу шумолене на дрехи. — А, ето те и теб, Марте. Помогни й да се облече. Аз ще чакам навън. Но побързай!
Като в транс Тес почувства, че става, грубите пръсти на Марте сваляха робата и я заместиха със здрава рокля от вълна.
— Вятърът ще бъде хладен, затова по-добре носи тази. Тя е една от моите — не е достатъчно добра за нежна кожа като твоята, но ще е по-безопасно по този начин. В случай, че биха претърсили вагона…
С приглушен, задавен стон Тес прехапа устните си, за да не заплаче, Марте закопча реда копчета и започна да я бута навън от вратата.
— Моята, моята русалка! — извика Тес.
— Добре, но побързай! — каза Падриж грубо, продължавайки да наблюдава пред вратата.
Беше там, където я беше оставила, на малката масичка до леглото на Андре. Тя я пусна в джоба на роклята си и се поколеба, заслушана в дълбокия, равен звук на неговото дишане.
Значи това щеше да бъде тяхното сбогуване. Никакви промълвени клетви. Никакви опити да бъдат спрени нейните сълзи.
Само тихо, мълчаливо сбогом, последвано от безкрайна, потискаща тъга.
ВЪРВИ ГЛУПАЧКЕ. КАКВО ОЩЕ ИМА ДА БЪДЕ КАЗАНО? ТИ ГО ИМАШЕ ЗА ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ И ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ, ТИ ПРИТЕЖАВАШЕ СЪРЦЕТО МУ НАПЪЛНО. БЪДИ ДОВОЛНА ОТ ТОВА. ТАКЪВ МЪЖ КАТО ТОЗИ НЕ БИ МОГЪЛ ДЪЛГО ДА СЕ ЗАДЪРЖИ. ТОЙ ТРЯБВА ВИНАГИ ДА СЕ СКИТА, СЛЕДВАЙКИ СЛЪНЦЕТО, СТРЕМЯЩ СЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ХОРИЗОНТ, КЪДЕТО НЕГОВОТО НЕОБУЗДАНО СЪРЦЕ ГО ВОДИ.
И ВИНАГИ ЩЕ ПРИСЪСТВА СТРАХЪТ — ЗА ОПАСНОСТИТЕ, КОИТО ТИ МУ НОСИШ, ЗА ТЪМНИТЕ ТАЙНИ НА НЕГОВАТА ТЪРГОВИЯ, ТАЙНИ, КОИТО ТОЙ ТРЯБВА ВИНАГИ ДА КРИЕ ОТ ТЕБ.
НЕ. ТИ ЗНАЕШЕ, ЧЕ НЕ БИ МОГЛО ДА ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО ТАКА. ВАШИТЕ СВЕТОВЕ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ. САМО КАТО ГО НАПУСНЕШ ПО ТОЗИ НАЧИН, ТИ МОЖЕШ ДА ГО РАЗСЪРДИШ И ДА ГО НАКАРАШ ДА ТЕ ЗАБРАВИ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ НЕГОВАТА СТРАСТ ЩЕ МУ ДОНЕСЕ СМЪРТОНОСНА ОПАСНОСТ.