Отнасяйки цялата й надежда и щастие с нея.
Зад гърба й Льо Фур се изкашля несигурно.
— Ние, ние тук сме твърде добра мишена, малката. Не се знае кой може да наблюдава.
Върната към действителността, Тес изтри очите си и сподави риданието в гърлото си.
Льо Фур се обърна оглеждайки внимателно склона.
— Ще те върнем, но е по-добре да не се бавим. Слънцето ще изгрее скоро и ние трябва да срещнем една лодка.
— Как…
Льо Фур се усмихна слабо.
— По-добре е да не питаш, малката. Но бъди спокойна, ние ще се върнем обратно в Морбихан преди три прилива и отлива.
— Ще бъдете ли в безопасност?
Погледът на Льо Фур беше замислен.
— Не се тревожи за нас. Ние сме правили това и преди.
Той няма да й отговори, разбра Тес. Никакви подробности. Никакви имена, дати или места. Всичко това беше твърде опасно. Тя най-добре би трябвало да го знае.
Предпазливостта на Льо Фур само засили жестокото чувство на отдалеченост, което Тес чувстваше към Андре, още един пример за това колко далече един от друг бяха техните светове. Тя си даде сметка колко напразно беше да се надява, че някога биха могли да прехвърлят мост над пропастта, която ги разделяше.
Тес потрепери. Секунда по-късно пръстите й срещнаха полираните линии на русалката на Андре. Бавно я извади от джоба на роклята на Марте, където я беше сложила, за да съхрани по време на пътуването.
Красиво и нежно, създанието стоеше замръзнало в полулетеж, завинаги застинало в момент на неспокойна нерешителност — живеейки в един свят и мечтаещо за друг.
Болезнено красива. Неизказано тъжна.
Зад нея Льо Фур се обърна и промърмори нещо на бретонски на другаря си, който веднага изчезна в нощта.
Със силно биещо сърце, Тес се обърна, срещайки сенките.
— Тихо — прошепна Льо Фур без да се движи.
Докато двамата стояха и проучваха склона на север, висока фигура, облечена в черно, се отдели от скалите надясно от тях, част от самата тъмнина.
— Това не е нощ удобна за теб да ходиш далече, момиче.
С радостен вик Тес се обърна и се отправи към мъжа с черната пелерина, който чакаше с протегнати ръце.
— Кажи ми какво правеше на скалите, девойко! — гърмеше из стаята големия мъж с посребрена коса, обхванал раменете на Тес със силните си пръсти, като я сложи да седне на един стол. — Само че този път искам само истината от самото начало. Няма да търпя повече твоето мамене!
Една единствена свещ светеше в почти празния салон на Феърли. Завесите висяха на парцали и рояци от прашинки танцуваха по голия дървен под. Някъде навън в нощта един бухал бухаше, звукът беше нисък и пронизващо тъжен.
С нисък, спокоен тон Тес каза на контрабандиста това, което той искаше да знае. За всичко, от нощта, когато мъжете на Хоукинс я бяха наобиколили на брега до момента, когато той я беше намерил на скалите с хората на Андре до нея.
Тя не гледаше в него, докато говореше, страхувайки се, че може да прочете укор в очите му. Вместо това фиксира погледа си върху избелялата дамаска на канапето облегнато на насрещната стена.
Тя откри, че да разказва беше облекчение. Но имаше едно нещо, което Тес не каза на Джак, и то беше как е намерила любовта, само за да я загуби отново. Не, раните по нейното сърце ще си останат нейна тайна. Тя внимаваше да му казва само тези, които бяха наранили очите й.
С намръщено лице Лисицата се разхождаше напред-назад, пред нея, слушайки внимателно, прекъсвайки я няколко пъти, за да задава въпроси.
Когато свърши, установи че й беше олекнало малко. Бавно погледна нагоре към Джак.
Точици светлина горяха в очите му. Той руга дълго и ниско.
— Твърде малко беше за теб да се промъкнеш и да се присъединиш към моите хора. Не, ти трябваше да направиш нещо по-лудо. Ти трябваше да направиш твоите собствени курсове, присвоявайки моята роля, в името на всички светци — той рязко спря да се разхожда. Обърна се с лице към нея, с един сърдит въпрос в очите. — Защо, по дяволите?
Тес се вцепени пред този тъжен поглед. Тя преглътна веднъж с блуждаещи очи.
— В началото беше само шега, Джак — каза тя меко, намирайки че е почти невъзможно да си спомни, че първия път тя отиде като един от мъжете на Джак. — Предполагам, че беше заради предизвикателството. А когато склонностите на баща ми към хазарта и лошите жени обезкръвиха Феърли, беше заради парите. Тогава ми дойде идеята да заема твоето място. Вече знаех достатъчно за бизнеса, тъй като бях наблюдавала и слушала внимателно.
Джак мигаше при резките й думи, но не я поправяше. Как би могъл, когато тя казваше чистата истина?
— Аз се нуждаех от парите за Феърли, не виждаш ли?
— Ти малоумна ли си, тогава? Не си струва труда да поемаш такива луди рискове, дори и Феърли! Аз щях да ти дам парите. Всичко, което трябваше да направиш беше да ми кажеш.