— Каква е разликата тогава, дали ти ще спечелиш парите или аз? Аз не съм лицемерка, Джак. Никога не съм мислила, че и ти си такъв.
Мъжът с посребрени коси сподави една ругатня.
— Това не е същото, по дяволите, не виждаш ли? Ти си жена, млада и невинна. Ти имаш целия си живот пред теб, момиче. Някой ден ще се ожениш и ще имаш деца. Защо ще рискуваш всичко това за неколкостотин лири?
Тес потисна ридание.
— Женитба? — повтори тя, с горчив глас на ръба на истерията. Имаше само един мъж за когото тя би могла да се омъжи и сега тя никога не би могла да го има. — Не, не е за мен женитбата и дузина мяукащи деца, Джак — каза тя откровено. — Никъде в Англия не можеш да намериш мъж, който би могъл да ме задържи.
„Това, поне е истина“ — помисли си Тес. Единствения мъж, който можеше да я успокои, единствения мъж, когото тя обичаше беше далече, спящ в чудесно защитено пристанище, изпъстрено със стотици целувани от слънцето островчета.
Когато тя повдигна глава, Джак я изучаваше с присвити очи.
— Ако само… — пое си въздух той, прекъсвайки сам себе си с преглътната ругатня.
— Ако само какво?
Той рязко поклати глава, сребърната му коса светлееща на светлината на свещта, разпръскваше стари мечти.
— Нищо, момиче. Нищо важно.
— Значи ти искаш да запазиш своите тайни, а аз не! — Тес стисна устни. — Така ли ще бъде, Джак? След всичките тези години? — тя не можеше да скрие обидата в гласа си.
— По дяволите, момиче, това не е честно и ти добре го знаеш!
Тес повдигна рамене.
— Боя се, че не го зная — очите й блестяха. — Няма да те лъжа. Джак. Дори и заради теб аз няма да се откажа от контрабандата — тя не можеше, не и сега. Смъртоносният й маскарад беше единственото нещо, което можеше да откъсне ума и от дългите, горчиви години на самота пред нея.
— О, ти ще го направиш! Ако отново чуя, че си сложила маска и плащ в мое отсъствие, аз ще натупам задника ти така добре, че няма да можеш да седнеш цяла година!
Сивозелен пламък избухна дълбоко в очите на Тес, бузите й се зачервиха от упорита съпротива.
Но Джак не го забеляза, започвайки да се разхожда отново.
— Да, аз имам толкова много проклети неща за които да се грижа, освен да се тревожа и за теб, момиче. Не и когато един луд броди из блатото и напада всяка жена, която има нещастието да пресече пътя му. И оставя моята визитна картичка зад себе си, по дяволите! За Бога, аз ще насека копелето, когато го намеря.
Тес рязко си пое въздух.
— За какво говориш?
— Значи ти наистина не знаеш? Нещата не бяха много спокойни по време на твоето отсъствие — промърмори той мрачно. — Аз самият трудно повярвах, когато чух за първи път. Да, аз го отдадох на Хоукинс и на старите му бели — мръщейки се, той прокара голямата си ръка през косата си. — Лисицата сега е символ на терор. Вече три жени умряха от неговата жестокост, до всяка беше оставена една единствена черна роза. Мили Боже, колко още, докато хвана този разбойник?
— Но ти никога не би могъл…
— Разбира се, че не бих могъл. Но някой се осмелява и използва моята маскировка, за да го направи. Тази отрепка е много внимателна. Той дава възможност да бъде видян, но никога много близко — само дотолкова, че да има свидетели на престъплението му. Дори този глупак Рансли се осмели да ме проверява с обиди днес. Той каза, че моята откровеност го кара да ми се възхищава повече от всякога — ниска псувня експлодира от устните на Джак. — Да ме унижава? За убийство, за грубото насилие над една жена? — рязко каза той. — Господ ми е свидетел, никога не съм мислел, че ще се стигне до това. Но това прави Хоукинс да изглежда като глупак, понеже се хвалеше наляво и надясно, че ме убил на брега — изведнъж чертите му се изкривиха в шок. — Не ми казвай, че това си била ти, момиче?
Тес просто повдигна рамене.
— Така и беше. Той почти успя да изпълни заканата си тази нощ.
С възклицание на изненада, Джак отиде до стола й и я повдигна рязко.
— Ти луда ли си, Тес Лейтън? — викаше той, разтърсвайки я силно. — За Бога, аз ще…
— Недей, Джак — Тес затвори очите си обзета от спомените за всичко това, което последва този обречен от съдбата курс. Спомни си огъня и яростта на французина, който беше спасил живота й, измъквайки я от бурните води на Ламанш.
Изведнъж сълзи потекоха по бузите й.
— О, момиче, недей така. Аз съм жесток непохватен човек, това е така със сигурност. Тихо сега, не плачи — той коленичи до нея, големите му пръсти я притеглиха към гърдите му.
Треперейки, Тес се отдаде на емоционалната буря, която се готвеше откакто Марте я събуди преди много часове.