— Какво ти направи той? — изръмжа Джак, след като нейните ридания отслабнаха малко.
Тес се вкамени.
— Кой?
— Това копеле, Рейвънхърст, разбира се. Аз знам какво се случи през нощта, когато лейди Патриция дойде да чука на вратата му, мъркайки като котка пред чиния с мляко, умирайки от удоволствие да го вкуси. Да, повече от един човек са те видели на следващата сутрин да си тръгваш от къщата на „Мърмейд Стрийт“.
Тес премига пред откровената ярост на лицето на Джак.
— То не беше… — Тес преглътна. — Той не е…
— Не ми казвай, че нямам чифт здрави очи на главата си, Тес Лейтън. Нито сега, нито преди пет години — той й отправи рязък, изпитателен поглед. — Да, ако този мъж е докоснал дори косъм от главата ти, аз ще…
Тес се отдръпна леко назад, избърсвайки сълзите си. Рейвънхърст беше докоснал много повече от косъм на главата й, помисли си Тес горчиво, и тя имаше смътна идея за това какво Джак ще направи, ако имаше и най-слаба представа за това.
Лъжи. Преструвки. Измама върху измама. Изведнъж се почувства уморена от всичко това, смъртно уморена.
— Рейвънхърст не значи нищо за мен, Джак.
— Ленъкс, тогава? Никога не съм го харесвал заради проклетата му изтънченост — твърде хладен и внимателен. Само ми кажи, какво ти е направил и аз ще…
Тес въздъхна леко.
— Нищо, Джак. Кълна ти се — тя прокара уморените си пръсти през очите си.
— Тогава кой…
— Няма значение. Той, него го няма. Аз няма да го видя отново, не, за дълго, дълго време. Може би… — гласът й се пречупи. — Може би завинаги. Така, че те моля да спреш тези разпити. От всичко, което каза разбрах, че ти имаш много по-важни неща, и по-добре да се занимаваш с тях, отколкото със състоянието на моето неуправляемо сърце.
Тес не би му казала повече от това. Андре трябваше да си остане нейна тайна, спомените за него да се заключат в сърцето й, грижливо, така че студеното неодобрение на другите да не може да удави слабия му пламък.
И там тя би скрила тъмния си страх — че открития французин беше в съюз със самия шпионин Рейвънхърст.
Изтривайки последната си сълза, Тес подсмъркна и се изправи.
— Кажи ми, вместо това, с какво мога да ти помогна?
Съчувственият поглед на Джак си отиде, заменен от яростно раздразнение. Сребърните му вежди се повдигнаха в дъга.
— Не, девойко! Абсолютно нищо. И искам да си далече от Феърли, когато поставя капаните си, чуваш ли? — заповяда той с твърди и предизвикващи очи. Убиецът би могъл да бъде всеки от цяла банда мъже, всеки по-отчаян от другия. Създал съм си много врагове в живота си, знаеш нали. Да, мъже, които биха се спрели пред много малко неща, за да ме видят прострян долу в калта. Моя собствена грешка, може би — или грешка на съдбата — пръстите му се втвърдиха на нежните й рамене. — Но да бъда проклет, ако допусна да станеш жертва на техните пъклени планове!
Тес не каза нищо, уплашена от откровеното насилие в гласа му. Тя отново се сети колко много неща не знае за този човек, защото винаги е било така, както Джак е искал. Потрепервайки тя се чудеше за тези врагове, за които той беше говорил и за това колко ли тъмни бяха неговите тайни.
— Ти не си въвлечен в превозването на злато, нали, Джак? — тя трябваше да попита, тъй като въпроса я изгаряше отвътре, откакто Рейвънхърст й беше говорил за това. И разбира се, имаше предвид и този ужасен разговор, който беше чула в Бретан.
Контрабандиста се обърна със строго лице.
— Какво знаеш за товарите със злато от блатото Ромни?
— Почти нищо. Аз, аз само чух намеци за това.
Очите му се стесниха.
— Ти знаеш много повече от това, момиче, но виждам, че няма смисъл да те питам.
Тес му се усмихна в ледено мълчание.
— И също така няма смисъл да те питам за останалото, което се е случило през тези дни, през които си била във Франция. Да, ти не ми каза и половината, момиче, ти не се надяваш, по дяволите, че можеш да скриеш чувствата си от мен — добави той мрачно.
Линията на устата на Тес стана още по-твърда.
Джак изсумтя.
— Хобхауз и персонала в Ейнджъл са разпространили историята, че си отишла в Оксфорд да посетиш този нехранимайко брат ти, което е още по-глупаво от това, което ти ми разказа.
Тес можеше само да се усмихне на лоялността на своя иконом.
— Обратното, аз имах много приятно посещение. Ашли ми показа цялата Ботаническа градина, камарата Редклиф и църквата Св. Петер.
Очите на Джак станаха по-черни, святкайки ядосано.
— Аз почти съм решил да те обърна върху коленете си, момиче, затова не ме подтиквай да го направя.
Тес отвърна на ядосания му поглед с хладно предизвикателство.