Желанието го преряза, остро и настоятелно.
ЗАБРАВИ Я — дрезгав глас го предупреждаваше. ДОСЕГА ТЯ СЪС СИГУРНОСТ ТЕ Е ЗАБРАВИЛА.
С нисък, дрезгав вой, Рейвънхърст сложи обратно иглата за коса, след това затръшна чекмеджето.
Болка и още болка. Желание и измама. Защо не може да забрави? Още повече сега, когато знае, че спомените могат да му донесат само мъчение.
Той не можеше, дори когато знаеше, че съдбата им изглежда беше да си причиняват един на друг само болка.
Току-що беше свършил с бръсненето, когато леко почукване прозвуча на вратата зад него.
— Влез!
Лицето на Пийл беше непроницаемо подавайки му кремав плик.
— Това току-що пристигна, милорд.
Рейвънхърст подуши въздуха подозрително.
— Какво, няма парфюм? Твърде рано е предполагам за billets doux — усмивката му замря като взе илика и забеляза паякообразното писане.
Явно Старецът се беше върнал към триковете си от тайната разузнавателна служба, помисли си Рейвънхърст, като се мръщеше. Все пак той предполагаше, че старата хрътка си има своите причини.
— Благодаря ти, Пийл. Това е всичко.
Камериера взе легена и кърпите, и тръгна затваряйки тихо вратата зад себе си. Веднага след като си отиде Рейвънхърст отиде до библиотеката и взе един стар протрит том от сонетите на Шекспир. За момент дългите му пръсти прелистваха страниците, докато намери това, което търсеше.
Очите му се стесниха. С лека въздишка отнесе отворения том до бюрото и започна трудоемкия процес по дешифрирането на кодирания документ на Адмиралтейството.
Би могло да бъде и по-лошо, мислеше си той. Следващата му мисия би трябвало да опресни гръцкия му с един от томовете на Омир.
Двадесет минути по-късно листа пред Рейвънхърст беше гъсто изписан. Виконтът прочете съобщението още веднъж с напрегнато лице.
Значи кампанията на полуострова се очакваше много скоро. Ако само нямаше толкова много въпроси, за които нямаше отговор и толкова много парчета от мозайката, които не съвпадаха.
Лицето на Рейвънхърст се напрегна, когато си спомни странния знак на дясната буза на мъртвата жена, която той беше прегледал по-рано този ден в Епълдор. Жлъчна течност изпълни устата му при спомена за бледите крайници, тъмните белези нашарили голата й плът.
През цялото време си мислеше, че би могло Тес да лежи там, безжизненото й тяло нашарено от кървави ивици.
Със сподавена ругатня Рейвънхърст остави кодирания документ и скочи на крака. Той беше направил плановете си, беше заложил капаните си и все пак…
Нещо не беше както трябва. Някъде дълбоко в ума си той чувстваше старото познато звънене, чувство, което той се беше научил никога да не пренебрегва. Той не можеше да спре сега, не и когато всичко водеше до неговия успех да залови неуловимата Лисица.
Когато минута по-късно виконта погледна през прозореца към далечните хълмове, очите му бяха напрегнати и уморени от безсънните нощи и нарушените обещания.
Тес беше стигнала до стъпалата на Ейнджъл, когато една набързо написана бележка залепена на една ограда привлече вниманието й. Тя се приближи, за да може да го прочете по-добре, лицето й потъмняваше докато четеше.
Търси се от Митническите и Данъчните служби на Негово Величество и за престъпления срещу Короната, включително, но не само контрабанда, обида на офицери на Короната, и брутално убийство на три невинни жени. Престъпникът известен като РОМНИ ЛИСИЦАТА. Награда за информация, която може да доведе до залавянето на престъпника.
ХИЛЯДА ЛИРИ
Награда за информация за идентичността и местонахождението на Лисицата и неговите приятели:
ПЕТСТОТИН ЛИРИ
Сърцето на Тес биеше лудо, докато четеше неграмотно написаната бележка, познавайки, че Еймъз Хоукинс я е написал.
Със сърдити, треперещи пръсти тя откъсна бележката и я направи на твърда топка, след това тръгна към стъпалата на Ейнджъл с две червени петна на бузите си.
Как се осмеляваше Хоукинс да сложи такава бележка пред самите стъпала на нейния хан?
С вдигната високо глава Тес мина през двойните дъбови врати и покрай интимната малка стая за закуска, чийто прозорци гледаха към „Мърмейд Стрийт“ — единственото нещо, което виждаше пред очите си беше тази лошо написана бележка.
Ако Еймъз Хоукинс искаше война, той щеше да си я получи — закле се мълчаливо Тес!
Три чифта очи блеснаха от изненада, когато красавицата с кестенява коса се изкачваше ядосано по полираните стъпала на Ейнджъл.