ЗНАЧИ МАЛКАТА ВЕЩИЦА СЕ ЗАВЪРНА ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, мислеше си лейди Патриция Ленъкс, клатейки остатъците от чай в чашата си от китайски костен порцелан. Виждайки, че дукесата на Кренфорд й се усмихва през стаята, тя отговори с учтив поздрав, но топлината не проникна в острите й смарагдови очи.
ДА, АЗ ЗНАЯ КЪМ КАКВО СЕ СТРЕМИШ ТЕС ЛЕЙТЪН, ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЕ ОПИТВАШ ДА СЕ ПРАВИШ НА БЕЗРАЗЛИЧНА. НО ТИ НЯМА ДА ГО ИМАШ, ЧУВАШ ЛИ? ТОЙ ВИНАГИ Е БИЛ МОЙ. АЗ ЩЕ ТЕ НАУЧА НА ТОВА МНОГО СКОРО — С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ НАБЛЮДАВАМ ЛИЦЕТО ТИ КОГАТО ТОЙ ТЕ ИЗМАМИ.
ОТНОВО.
Със студена, едва забележима усмивка, русата красавица стана сред облак от поли с цвят на топаз, остави салфетката си на масата и се отправи грациозно към вратата.
От другия край на стаята дукесата на Кренфорд изучаваше оттеглянето на лейди Патриция. Жената беше наистина много красива. Беше лесно да се разбере, защо виконт Рейвънхърст е привлечен от нея.
Той винаги е имал слабост към красивите неща, дори като малко момче, и в последните години, си беше спечелил славата на познавач на женската красота.
Очите на дукесата потъмняха. Дори тя беше чула да се разправят историите за оперната танцьорка. След това имаше две похотливи близначки, които той беше измъкнал от копторите на Шордитч. Да, винаги е имало „приятелки“, които нетърпеливо й носеха слуховете за човека известен в добрите среди и жилищните квартали като „Дявола от Трафалгар“.
Деликатните пръсти на дукесата се стегнаха за секунда около чашата за чай, пронизана от болка. Ако само майка му беше доживяла. Ако само можеше да се върне назад часовника и да се направят нещата по различен начин…
Той беше загубил толкова много в тази проклета война — родители, брат и годеница. Не беше чудно, че беше станал толкова твърд. Ако беше научил, че…
Тънките пръсти потрепериха и чашата на дукесата се изплъзна.
Но нямаше връщане назад. Тя знаеше това по-добре от всеки друг.
Като мислеше за лейди Патриция Ленъкс, дукесата реши, че би била лоша съпруга за виконта. Празноглава, суетна и дребнава, тази жена имаше сочна хубост, която не отиваше по-далеч от копринената й кожа.
Виконтът беше човек с остър интелект, остроумие и добро възпитание и той изискваше много повече от една съпруга, реши дукесата. Но в действителност той търсеше ли си жена? Може би нейните източници грешаха и той просто търсеше временни удоволствия.
И все пак тук имаше нещо нередно, мислеше си дукесата, почувствала лек пристъп на страх. Тя не беше жена, която да дава полет на фантазията си, но почти можеше да почувства около себе си водовъртеж на емоционални подводни течения да се завихря около нея.
Спокойните й очи се присвиха. Целият й инстинкт й подсказваше, че Рейвънхърст имаше нужда от нейната помощ и раздразнителното момче щеше да я има, независимо от това дали тази идея му харесваше или не.
Междувременно той би бил глупак, ако беше вложил повече от това да се забавлява с властната блондинка и дукесата на Кренфорд знаеше, че виконт Рейвънхърст е бил глупак само един път в живота си. Това не беше грешка, която той би повторил.
На маса близо до прозореца, третият обитател на стаята внимателно мажеше с масло един чудесен пухкав сандвич и отхапваше по-малко с голямо удоволствие, деликатно отстранявайки малка троха от ъгъла на пълната й долна устна.
Главният готвач на Ейнджъл би трябвало да е французин, със сигурност реши жената, отхапвайки отново. Bien sur, никой освен французин не би могъл да прави подобни сладкиши.
Par Dieu, това място въобще не беше такова, каквото беше очаквала. Персонала беше превъзходен, стаите удобни и елегантни. Свежи цветя украсяваха полицата на камината й всяка сутрин и безупречно бяла салфетка на масата.
А какво да каже за загадъчната собственичка, която само преди минути Даниел зърна да минава през хола?
Много хубава, реши французойката — по farouche начин, разбира се.
Да, мис Лейтън беше сила, с която трябваше да се съобрази, реши Даниел. Тя беше огън в лед, жена, която би могла да бъде накарана да гори с рядка страст.
В ръцете на подходящия мъж, разбира се.
Но на английския виконт не би трябвало да му се позволява да стане този мъж.
Даниел не би могла да чака тук дълго. Тя беше внимателна с парите си, беше успяла да спести малка сума, но нейните източници не бяха толкова големи, че да й позволяват повече от едноседмичен престой тук.
Тя беше инвестирала твърде много, за да се откаже точно сега, реши красавицата със смарагдови очи. Нейния мъжествен английски любовник си струваше риска. Навлажнявайки алените си устни, Даниел си припомни някои от техните страстни срещи в Лондон.