— Така сме ние. Този мой беден звяр има абсолютна нужда от топла ясла и отлична порция овес. А, дяволски неприятно е навън в тресавището тази нощ.
— Вие дойдохте от Джибитския край, нали? Минахте ли край ветрената мелница?
Виконтът кимна като се чудеше на внезапното напрежение в гласа на момчето.
— И не видехте нищо? Нищо необикновено? — остро любопитство светна в черните му очи. Любопитство и още нещо.
Съжаление? Почуди се Дейн.
— Трябваше ли да видя нещо? Може да има няколко пътника, доста глупави, за да бъдат навън в такава нощ.
Раменете на момчето се свиха рязко.
— А — измънка под носа си, — дори Лисицата ще помисли два пъти преди да излезе навън в тази нощ.
Очите на Рейвънхърст се присвиха.
— Кой или какво е Лисицата? — попита той хладно.
— Никога не си чувал за Лисицата? Защо, всеки знае Лисицата! Получовек, полудявол е той. Идва като фурия от тресавището — като прилеп от ада! Всичките драгуни на Англия не могат да го фанат!
— Е, аз не минах покрай никого — нито човек, нито дявол — докато яздех през тресавището — каза Дейн като повдигаше подгизналите торби от седлото върху гърба на Фараон. — Може би това пъклено време държи всички вкъщи.
Младият мъж изпръхтя.
— Е, да се намокриш малко повече с дъжд, който чисти улиците наоколо. Не, нещо друго държи глупаците в къщи с треперещи сърца.
— И какво може да е то?
— Джентълмен, може би.
— Джентълмен? — гласът на Дейн беше преднамерено сдържан, но умът му работеше бързо. Всяка информация можеше да се окаже ценна, без значение колко незначителна можеше да изглежда. Месеците, прекарани в Испания и Франция, го бяха научили на това.
— Контрабандисти, както ги наричате — младият домакин хвърли внимателен поглед през рамо преди да се наведе по-близко. Гласът му стана нисък. — Мога да ви кажа нещо, господине. Нещо, което ще накара косата ви да се изправи. В края на „Уочбел Стрийт“ беше. Но изчезна като дух, спретнат като тебе, моля! Аха, полумъж е той, а другата част е чист дявол. Не можеш да го хванеш. Не повече отколкото странните светлини, които играят над тресавището в безлунни нощи — добави мрачно момчето.
— Никой ли не знае името му?
— Не — каза тайнствено конярчето. — Никога не е бил фащан. Нито ще го фанат. Както казах той е наполовина мъж, а другата…
Дейн се усмихна тънко:
— Да, зная — другата част е дявол.
— Ама вие не ми вервате? Е, аз съм го виждал с моите си очи мога да ви кажа какво видех да те заведем. Ще ви струва само гвинея. Ще ви заведем, защото виждам, че не сте оттук.
Младото му лице застина очаквателно, но беше прекалено простодушно.
Така, момчето си имаше доходен занаят, баламосвайки доверчивите пътници. Може би нещо трябва да се пробере от неговите шантави разкази. Но то никога няма да бъде чак толкова интересно.
— Вълнуващи разкази за отчаяна храброст в тресавището — гласът на Дейн беше твърд от недоверие. — Мога да помисля как по-добре да използвам парите си, благодаря.
Вратата в двора се отвори със скърцане. Момчето бързо прочисти гърлото си и се обърна да заведе коня на Рейвънхърст до една ясла отзад.
— А, аз ще се погрижим за сичко, господине, точно както вие искате — извика то високо.
— И по-бързо, Джем — едър мъж със сурови черти на лицето, облечен в черно, застана на тясната веранда в задната част на Ейнджъл. Той отправи проницателен оценяваш поглед към Дейн.
— Ако обичате, заповядайте оттук, господине — той се отдръпна назад, очаквайки с безразличие новия посетител, за да го въведе вътре.
Като разбра че не може да получи нищо повече от приказливия Ейнджълски коняр тази нощ, Рейвънхърст изкачи задните стъпала на хана. Стомахът му къркореше, когато влезе в широка, добре осветена кухня, цялата в движение. Зад вратата голяма птица с емералдово и аленочервено оперение изкрещя високо, полюшвайки се назад-напред върху дървената пръчка.
— Прекъсни линията, Хобхауз — извика папагалът, разпервайки дългите си пера. — Ти, долен трюмов плъх.
— Тихо, Максимилиан — заповяда сурово обектът на тази реплика. — Намерихме го след като един катер се разби в скалистия залив Уинчелси — обясни той. — Надявам се, че ще ми простите, загдето ви преведох през задния вход, но изглеждахте като човек, който доста се е измокрил тази нощ.
— Така беше. Вие сте Хобхауз, нали?
Едрият мъж кимна, извеждайки Дейн от кухнята надолу по дълъг коридор, покрит с килим.
— Аз съм главният домоуправител тук в Ейнджъл — добави той с гордост в гласа. — Вярвам, че Джем не ви е тормозил с извънземните си истории. Той е добро момче, когато въображението му не се е развихрило.