— Такъв комплимент е необичаен за теб, лельо. Трудно бих могъл да си представя какво би могло да последва.
Дукесата замълча сваляйки си дългите ръкавици.
— Ако те попитам за истината, би ли ми я казал?
Устните на Рейвънхърст плътно се затвориха.
— Аз се страхувах от това. Но, като глупачка, знаех, че трябва да попитам — веждата на дукесата се повдигна с досада. — Ако жената не може да говори всичко, което си иска, на стари години, тогава какъв с смисъла да се живее толкова дълго? — с освободени пръсти тя сгъна ръкавиците си и изучаваше втренчено Дейн с едната вежда повдигната властно. — Кога ще се срещна с нея?
— С НЕЯ?
— Тази жена с която името ти се свързва.
Един мускул се стегна при челюстта на Дейн.
— Може би ще бъдете достатъчно любезна да ме осветлите, ваша светлост. Боя се, че съм много изостанал от клюките на сезона.
— Лейди Патриция Ленъкс, разбира се. Според Лейди Джърси официалното обявяване се очаква всеки ден — дукесата се усмихна без да й убегне досадата, която се изписа на лицето на Рейвънхърст. ВСЕ ПО-ЗАИНТРИГУВАЩО, си помисли тя.
— Разбира се — лейди Патриция Ленъкс. — Колко нехайно от моя страна да не се сетя веднага.
— Наистина, Дейн, за кой друг бих могла да говоря? Не се опитвай да ми кажеш, че се въртиш около повече от една жена!
— Хайде лельо, със сигурност аз не мога да бъда държан отговорен за приказките на лениви хора с малки мозъци и дълги езици — устните му се свиха в самоирония за момент. — В края на краищата аз съм Дявола от Трафалгар. Без мен те няма да имат за какво да клюкарстват. Фактически те ми дължат някаква отплата за цялото забавление, което им доставям.
Тънките пръсти на дукесата се протегнаха, като че ли, за да го достигнат и след това се отпуснаха.
— Злочесто, вбесяващо същество.
— Бих могъл да кажа същото за вас, мадам — очите на Дейн се стесниха леко подигравателно.
— Така че нямаш намерение да ми кажеш нищо?
— Абсолютно нищо. Това би разрушило цялото ти удоволствие да откриеш сама истината.
Когато той говореше очите на дукесата започнаха да святкат с лек, порочен блясък.
— Да, мисля, че е така измамнико.
36.
Слънцето хвърляше сенки върху билото на далечните хълмове на Уелдън, когато Тес изкачваше стъпалата към каменните кули на манастира този следобед. В ръцете си държеше две сребърни шпаги, които бяха принадлежели на прадядо й, гравираните сребърни дръжки блестяха като огън на залязващото слънце.
Толкова малко неща беше запазила. Толкова малко неща баща й не й беше взел. Тези Тес не му беше позволила да ги намери и да заплати с тях за нощните си удоволствия с пияни разпътни жени.
Очите й горяха с нефритови пламъчета и тя хвана по-здраво студения метал.
Решително ги хвана под мишница изкачвайки последните стъпала, които я заведоха до полуразрушените парапети. При ъгловата кула тя спря облягайки се на затоплена от слънцето гранитна колона, докато гледаше над простиращите се зелени морави и гори на Феърли.
Далече, до където погледа достигаше, се простираше земята на Лейтън, плодородно имение стигащо до едно лазурно заливче. НЕЙНАТА ЗЕМЯ или поне земята за която трябваше да се грижи, докато Ашли бъде в състояние да поеме нещата в свои ръце. Тес, сега си даде сметка, че брат й беше по-близо до възможността да поеме тази отговорност отколкото беше смятала. Може би само нейната упоритост беше забавила този процес.
Какво би правила тогава, чудеше се тя? Да навлиза в самотна старост, енергията й посветена на грижите около Ейнджъл? Да организира благотворителни тържества за ранените войници от войната?
Изражението на лицето й стана мрачно за момент. Би могло да има повече, толкова много повече. Различен свят се появи за малко, загубено бъдеще — не веднъж, а два пъти.
Минута по-късно тя вдигна рязко глава и отхвърли назад дългите кестеняви къдрици около лицето си. Най-малкото, ще се погрижи Ейнджъл да се превърне в най-изискания и най-скъпия хан в Южна Англия.
Изведнъж дъхът й пресекна, големите й планове бяха забравени, когато видя висока сянка да се промъква покрай група дървета близо на бялата градина. ДЖАК, помисли си тя, надявайки се, че той има някои отговори, тъй като тя изглежда имаше само въпроси.
И тогава нещо друго привлече вниманието на Тес, нисък, приглушен тропот идваше от обратната страна. Мръщейки се, тя се обърна на юг, очите й минаха покрай извивките в далечината на Рай и богатите поля, пресечени от канали, които блестяха огнено червени в последните лъчи на слънцето.