Тес се стегна като видя леки облачета от прах да плуват над очертанията на пътя Уинчелси.
Беше самотна фигура на кон, приближаваща се бързо.
Някои от хората на Хоукинс?
Той беше стигнал почти до завоя за Феърли, когато стегна юздата на коня преди да се отправи по посипания с чакъл път.
Идваше точно срещу нея.
С рязък вик на изненада Тес се завъртя, с плътно прилепнала рапира, се отправи обратно по пътя, от който беше дошла. Взимаше по две стъпала наведнъж, все още носейки шпагите под мишница.
Твърде късно тя видя изправената стойка на самотния облечен в черно ездач, твърде късно видя и широките му рамене.
Кичура бели коси, които блестяха на слепоочията му.
ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК ПО-ОПАСЕН ЗА ЛИСИЦАТА И ОТ ЕЙМЪЗ ХОУКИНС, си помисли Тес панически.
Виконт Рейвънхърст. Нейният любовник. Човекът, който я предаде.
След малко, това слабо, с остри черти лице беше пред нея, което я изучаваше с полузатворени очи.
Лице от нейните сънища. Не, от нейните кошмари!
Няма никакво време! Тес си каза отчаяно. Джак ще излезе всеки момент от горичката.
С напрегнато лице от предизвикателството Тес вдигна блестящата си шпага.
— Слизай долу, мерзавецо! Знам достатъчно за твоите престъпления — тя направи гласа си пронизителен, надявайки се, че това щеше да предупреди Джак.
Очите на Дейн отговориха на огъня на нейния поглед.
— Ето че слуховете са верни. Ти наистина си се върнала. И както винаги — мъжкарана. Ти беше в Оксфорд, нали? Както виждам нищо не е направил Оксфорд, за да те укроти — очите му я пронизваха и Тес имаше странното чувство, че проникваше до дъното на душата й, забелязвайки паниката, както и усилията й да я скрие.
— Обърни се и се върни по пътя, по който дойде, милорд. Томас е зад хълма и неговия пистолет ще ти върне разума, ако моята рапира не успее!
— Смели думи, мис Лейтън, но аз се надявам, че няма да си тръгвам все още — очите му се спряха на вената, която пулсираше на врата й. — Ако беше толкова ловка, нямаше така отчаяно да стискаш тази рапира. Да, веднъж вече ми избяга, но това няма да се повтори. Този път няма да бъдеш толкова щастлива.
— Щастието, милорд, няма нищо общо с това! — Тес отбеляза смътно, че се беше порязал близо до лявото си око. — Истината е, че ти беше надигран. От една жена. Но както виждам никога няма да признаеш този факт.
— Ти определено показа находчивост при твоето бягство, драга моя. Това не мога да не ти го призная. Но това, което определено си спомням е гледката на твоите бели бедра проблясващи надолу по „Уочбел Стрийт“ — устните му се извиха подигравателно. — Предполагам, че половината мъжко население на Рай е споделило моето удоволствие от гледката.
Тес сподави възклицание.
— Ти арогантно, дебелокожо…
— Твоят невъздържан език също не се е променил. Където и да си прекарала последните седмици, то не е било в кротка компания. Не мисля, че си била в Оксфорд — добави смазващо Дейн.
Тес усети страх, знаейки, че Джак ще се появи на склона всяка минута. Трябваше да намери някакъв начин да отклони този натрапник.
Без да мисли много какво прави Тес извади една от шпагите към Рейвънхърст.
— Бий се с мен тогава и ще видим кой е арогантен, и кой не е. Да се знае, че не можеш да дойдеш в земите на Феърли без да бъдеш предизвикан на дуел.
Силни пръсти хванаха дръжката от гравирано сребро, правейки дъга, за да изпробват тежестта и баланса на рапирата.
— Аз мисля, че би могло да има по-добро състезание между нас, Тес.
— Сериозно се съмнявам.
— Можеш ли да се съмняваш? Дори сега? — каза той с дълбок и мрачен глас.
Нещо в резкия глас накара Тес да потрепери и да си спомни далечни гръмотевици. За бурно море. За тъмна страст изпитана отново и отново.
Тя рязко тръсна глава, синьо-зелените й очи блеснаха.
— Нима под това войнолюбиво твое поведение се крие страх, милорд? Всичките тези приказки за твоята смелост не са ли били чиста глупост? Или си смел само в морето? — тя говореше, отчаяно надявайки се да отвлече погледа му от откритите пространства пред тях.
Устните на Рейвънхърст се стегнаха в твърда линия.
— Това е много неразумно от твоя страна, мила моя.
— Смели думи, милорд. Би ли си направил труда да докажеш думите си с дела?
Тъмните очи с цвят на нощта се съсредоточиха върху лицето на Тес, след това се плъзнаха по-надолу, вглеждайки се в рязкото повдигане и спадане на гърдите й.
— И ако спечеля. Каква ще ми е наградата?
— Привилегията да се разхождаш из земята на Феърли необезпокояван.