— Ти ласкаеш себе си като виждаш някаква прилика между нас! — отвърна Тес. Изведнъж нейния протест замря като видя намерението на виконта. Едната му ръка се стегна на гърба й, привличайки я по-близо, докато другата повдигна главата й, за да срещне погледа му. Но преди да може да направи повече, ръката на Тес го зашлеви ядосано по лицето.
Очите на Рейвънхърст станаха студени и непроницаеми, изучавайки я с дивашка упоритост. Дърпайки се бясно, Тес се освободи и заотстъпва заднешком по чакъла, докато почувства стената зад гърба си.
— Стой настрана от мен! — предупреди тя. — Аз няма да падна в мръсните ти ръце вече никога.
Устните му се свиха.
— Упояването не беше моя работа, Тес, нещо за което щеше да си дадеш сметка, ако малко беше помислила. Що се отнася до това да те оставя на мира — това е последното нещо, което смятам да направя, малка дива котко — бавно Рейвънхърст се изправи, дългото му тяло хвърляше сянка върху нейното лице. Ботушите му скърцаха върху камъчетата идващи все по-близко.
Тес отстъпи назад до стената, давайки сметка, че няма начин да избяга от него. Ръцете й започнаха да треперят и тя повдигна главата си предизвикателно.
Без да каже нито дума Рейвънхърст падна на едно коляно до нея, заравяйки дългите си пръсти в кестенявата й коса. Неумолимо неговата прегръдка се стягаше, навеждайки назад главата й, докато очите му оглеждаха лицето й — святкащи очи, румени бузи, и влажни, треперещи устни. Напразно тя се опитваше да освободи главата си, хватката му беше много здрава. Здраво хванатата й глава гореше като че ли ножове се забождаха в нея.
— Аз ще те накарам да съжаляваш за това! — се закани тя, когато ръцете му хванаха нейните китки и ги наклониха към грубата стена. Въртейки главата си от ляво надясно, тя се бореше да се освободи от жестоката му хватка, докато той се приближаваше все повече и повече.
Изведнъж вече между тях нямаше никакво пространство, нямаше скривалище от излъчващата се топлина на голямото му тяло.
Устата му се прилепи върху устните на Тес, прекъсвайки резките й думи, въздуха, а накрая и нейния разум.
Тес се бореше диво да се освободи, докато той я целуваше и вмъкна езика между устните й, за да почувства бариерата на зъбите й.
Всичко в неговото докосване беше огнено — устата му беше на разгневен, изискващ мъжкар. Тя чувстваше натиска на ръката му върху гърба си, силата на бедрата му притиснати към ханша й. Потрепери, чувствайки горещината на тялото на виконта да изгаря кожата й през дрехата.
Всичко в него беше твърдо и гладно.
И определено опасно.
Накъсан вик се откъсна от устните на Тес.
— Спри! Ти си… ти си луд!
Смътно, с възпламенена кръв, сърцето й биеше лудо. Тя го чу да издава вопъл някъде дълбоко в гърлото му.
— Да, луд — луд за тебе! Аз би трябвало да те взема тук и сега — изръмжа той срещу нея, устните му я хапеха и галеха яростно. — Жено, аз спасих живота ти. Ти ми дължиш нещо за това!
— Аз не ти дължа нищо, морски подлизурко. Пусни ме да си отида!
Очите му се присвиха.
— Ти го чувстваш, нали, Тес Лейтън? — изръмжа той. — Целият този огън, който и аз чувствам.
Единственият отговор на Тес беше да си върти главата, борейки се напразно, за да намери част от тялото му, в която да забие зъбите си.
— Да, аз виждам блясъка на страстта в очите ти, дивият удар на твоя пулс. Този огън изгаря и теб толкова, колкото и мен. — Хващайки китките й в една ръка, Рейвънхърст обхвана почервенелите й бузи. Палците му бавно погалиха устните, влажни и подути от целувките му. — Цялата жена — гореща и гладна. За мен. За удоволствието, което аз мога да ти дам. Защо не искаш да го признаеш? — попита той дрезгаво.
Тес се бореше отчаяно, но го чувстваше плътно до себе си, бедро до бедро, гърди до гърди, нейното безумно дърпане само приближаваше телата им още повече. И тогава тя се задави, чувствайки твърдостта на неговата мъжественост, която изгаряше бедрата й като нагорещена стомана.
Очите на Рейвънхърст бляскаха мрачно, присвивайки се, като наблюдаваше появилите се червени петна по бузите на Тес.
— Ти ми причини болка, жено, болка, за която има само един начин на освобождаване — и това е да бъде уталожена от твоя сладострастен огън.
Бавно, хипнотизирайки я, той прокара възглавничката на палеца си по нейните подути, чувствителни устни. По никакъв начин Тес не можеше да контролира трепета, който я прониза като с нож при неговите ритмични погалвания.
Незабавно очите му блеснаха, като не пропускаха нищо от нейната реакция.
Ридаейки Тес затвори очите си, борейки се с острата му наблюдателност, с която той я следеше, борейки се с еротичния спомен за техните слети тела, каквито бяха през онази нощ преди не много време.