Невъзможно! — крещеше умът й. Той беше безжалостен враг и безсърдечен предател.
Дори, когато се съсредоточи върху тази мисъл, предателското й сърце започна да бие неукротимо. Пулсът й се ускори, див и горещ, пулсираше във вените.
— Никога няма да го получиш! — изкрещя тя, гневът и ужаса се бореха с нарастващото желание. Заедно с това се появи ужасното чувство на вина, че можеше да предаде Андре така. — Ти винаги ще чувстваш само моята омраза, подлецо! Омраза силна и студена като ветровете на Ламанш.
— Лъжкиня — промълви виконтът дрезгаво.
Дъхът й излизаше бърз и накъсан, тя се бореше да се отдръпне от него, за да проясни главата си. В същото време очите й се движеха по своя собствена воля, спирайки се на тези твърди устни само на инчове от нейните.
Вена биеше на слепоочието й.
Устата й изведнъж пресъхна. Несъзнателно езика й се подаде, за да навлажни долната й устна.
Изведнъж пръстите на Дейн се стегнаха, впивайки се в нежните й китки.
— Аз ще получа целия твой огън и още нещо, Тес — изстена той. — И удоволствието ще бъде колкото твое, толкова и мое!
— Никога! Ти можеш да го получиш само насила, страхливецо и по никакъв друг начин — но в същото време тя знаеше, че това е лъжа. Мили Боже, как можеше в нея да е останало чувство към този мъж?
Очите му потъмняха.
— Аз съм бил дълго време по моретата, драга моя. Ти ми се присмиваш, когато си в опасност.
— Да ти се присмивам? Единственото ми желание е да се освободя от теб!
С намръщено лице той се взираше надолу към влажните, подути устни на Тес.
— Тогава престани да се движиш срещу мен или аз няма да отговарям за последствията. Твърде дълго време е минало откакто не съм лягал с жена — добави той рязко, гласът му дрезгав от желание. Като че ли, за да докаже това, неговите бедра се стегнаха, притискайки се към ханша й.
Шокът от този интимен допир накара Тес да се задъха и да се отдръпне назад като опарена.
Мили Боже, тя беше като сух прахан, чакаща да бъде възпламенена от най-малката искра! Точно сега, тя си даде сметка, нейното тяло изгаряше от хиляди огньове, всеки един от които би бил достатъчен, за да ги подпали.
Но това биха били огньовете на яростта и отмъщението, а не на покоряващата интимност и цялостното притежание, което тя беше опознала с нейния французин.
Усещането за това беше като ледена вода, плисната в лицето й.
Бегла усмивка се появи на устните на Рейвънхърст.
— Откога не съм бил с жена с твоята сурова чувственост. Жена, която има лице на ангел и тяло на блудница от Уайтчепъл.
— Животно — изкрещя тя. — Аз няма да бъда повече обект на твоите жестоки домогвания.
— Но защо е цялата тази врява? Ти, моя мила, по твое собствено признание си свикнала с вниманието на мъжете. Нека да бъдем откровени. Аз те искам — и смятам да те имам — неговите очи се спряха на лицето й, тъмни и неумолими. — Съвсем очевидно ти чувстваш същото, въпреки че упорито се стараеш да го отречеш.
Тес повдигна безпомощно рамене, издавайки неразбираеми обиди.
— Аз… аз не чувствам нищо към теб — нищо освен презрение!
Очите му просто й се подиграваха.
— Значи се връщаме към историята за Ледената кралица, така ли?
— Това не е никаква история, копеле. Просто един факт!
Рейвънхърст издаде неодобрителен звук.
— Какъв език, драга моя. Никога няма да си намериш съпруг по този начин. Но защо не подложим въпроса на проверка? — пръстите му се стегнаха, изпъвайки ръцете й докато те бяха закотвени към каменната стена зад главата й. Бавно и неумолимо той притисна коравото си тяло към нейното, докато тя се оказа като хваната в капан между твърдите камъни и непреклонните мускули.
Странен, давещ звук се откъсна от гърлото й.
— С-спри!
— Може би, мила моя, ако първо ми кажеш къде наистина си била. Ти си била в Оксфорд толкова, колкото и аз съм бил… — очите на Рейвънхърст потъмняха за момент, — на луната.
ТОЙ ЗНАЕШЕ! — помисли панически Тес, изучавайки твърдата линия на челюстта му. — ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ТОЙ ЗНАЕШЕ!
— Кое те кара да мислиш, че аз… аз не съм била в Оксфорд, ти арогантен мошенико?
— Добре направено, мила моя, изиграно с подходящия тон на негодувание. Но всяко потрепване на твоите очи, всяко прескачане на пулса, издава твоята тайна и вина — пръстите му се стегнаха. — С мъж, разбира се. Но той можа ли да направи кожата ти да гори, както аз мога? Възпламеняваш ли се при неговото докосване, както когато си под мен?