— Няма да ти кажа нищо, гад!
— Той толкова скоро ли се умори от коприненото ти тяло? Или ТИ, може би, се умори от неговото внимание? Каква е истината, ТЕС?
— Това, което съм правила, копеле, и каквото правя — не е твоя работа! Ти загуби правото си да се намесваш в живота ми още преди пет години, когато изчезна без да приемеш каквото и да е обяснение за това, което си видял — за което МИСЛЕШЕ, че си видял — в тази къща!
— Аз те видях в леглото с друг мъж, Тес — изстена Рейвънхърст, думите му бяха накъсани, като че ли идваха от дълбините на душата му. — Ръцете му бяха върху голата ти кожа, следите от зъбите му по гърдите ти. Ти беше едва на седемнайсет години и все пак аз те видях да се извиваш със страстта на най-закоравялата уличница. За Бога, какво бих могъл да си помисля?
— Ти трябваше да си мислиш, че ме обичаш — с цялата твоя душа, дори повече от живота си. Или това обещание беше също лъжа, милорд?
— По това време аз вярвах, че е истина. Но тогава нямах представа колко жестоко моите чувства ще бъдат подложени на изпитание — гласът му спадна. — Слушам те, Тес. Кажи ми какво се случи тази нощ.
Диво ридание се издигна в гърдите на Тес, заплашвайки да я задави. Смътни спомени и неясни сенки се движеха около нея.
— Аз… аз не мога да си спомня! Той би трябвало да ме е упоил, не видя ли? — тя потрепери, чувствайки още веднъж натиска на нараняващите я пръсти, острата болка в бедрата си. — О, защо не ме оставиш просто сама? — изплака тя. — Защо трябва да се връщаш отново и да изваждаш цялата мръсна работа пак?
Очите на Рейвънхърст бяха непроницаеми.
— Защото, драга моя Тес, аз открих, че стига човек веднъж да му влезеш в кръвта, той никога не може да се освободи от теб. И защото аз не съм мечтал за нищо друго през тези пет дълги и горчиви години, освен за този момент — гласът му беше нисък и дрезгав, като че ли признанието за това му костваше много.
Изведнъж, през хаоса на нейните мисли. Тес забеляза тънкото острие на рапирата да блести в основата на стената, където Дейн я беше изтървал, когато тя падна.
Незабавно изви очи, уплашена, че той ще забележи надеждата, която блестеше там. Втренчвайки поглед над рамото му, тя се загледа над моравата към морето.
Тес замръзна, поемайки си въздух шумно.
— Какво има? — попита Рейвънхърст.
— Там — там в заливчето! Това е френската бригантина, пускаща котва посред бял ден.
— По дяволите! — изрева Дейн, освобождавайки я, за да се извърне рязко.
Останала без дъх, Тес атакува, триумфа пееше във вените й. ТЯ УСПЯ!
В следващия момент острието на рапирата й докосна бузата на виконта.
— Ти лукава малка…
— Бих те посъветвала да избираш думите си внимателно, милорд. Моята китка е много уморена и не бих искала да разхлабя хватката си и без да искам да оставя белег на тези красиви черти.
— Жено, ти играеш опасна игра. По-опасна отколкото можеш да си представиш.
— Както ти веднъж ми каза, това не е игра. Сега, движи се напред бавно и дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.
След моментно колебание, Рейвънхърст повдигна рамене и направи така, както му бяха казали, чувствайки острието срещу гърлото си.
Движейки се точно зад него, с очи отправени към лицето му, Тес го направляваше през покрива и след това стъпка по стъпка надолу по стълбата.
— Аз те подцених веднъж, виконт Рейвънхърст, но това не е грешка, която смятам да повторя, когато и да било.
С побелели устни, виконтът се движеше пред нея, със стегнати рамене, яростта бушуваща в кръвта му. Да бъде хванат в грешка от момиче, по дяволите! И с такъв очевиден номер! Той трябва да си е загубил ума.
Дейн се намръщи. Това със сигурност е вярно. Умът му категорично беше непостоянен, когато се касаеше за Тес Лейтън. Пет години не можаха да променят това.
— По-добре е да вървиш, милорд. Има още много път до града.
— Ти няма да имаш винаги под ръка твоята шпага, Тес — изръмжа Рейвънхърст. — Пази си гърба, предупреждавам те! Някой ден ще забравиш и това ще бъде точно деня, който аз ще чакам.
Тес се насили да се засмее, опитвайки се да прикрие проблясъка на страх при неговите думи.
— Ти ще го направиш на дневна светлина, в един хан, пълен с хора? Мисля, че не! — тя се присмя. — Не допускам, въпреки че си много безсрамен, милорд.
Той я гледаше, очите му бяха страшни от заплахата.
— Много грешиш, драга моя.
Парче чакъл докосна леко терасата с толкова слаб звук, че нито Рейвънхърст, нито Тес обърнаха внимание, техните очи бяха впити един в друг с настръхнало предизвикателство.
Така че гласът, който се разнесе от сенките зад тях, ги изненада еднакво и двамата.
— За Бога, това сега е рядка гледка!