37.
— Виконт Рейвънхърст, струва ми се — промърмори високият с посребрени коси мъж на терасата. Черна триъгълна шапка стоеше небрежно на къдравата му коса и тъмна маска с мустаци закриваше чертите му.
Единственото нещо, което се виждаше бяха чифт остри черни очи, които бяха съсредоточени върху Рейвънхърст.
„Значи това беше мъжът, който претърсваше околността, за да ме търси?“ — помисли си Лисицата. Може би е добре, че накрая се срещнаха, тъй като Джак имаше няколко въпроса към него.
— Смятам да взема от теб това, момиче. — Контрабандистът протегна ръка за рапирата на Тес.
— Но…
— СЕГА, Тес. Виконтът е дошъл отдалече, за да говори с мен и най-малкото, което можем да направим, е да чуем какво има да каже, не мислиш ли?
Послушно Тес подаде сребърната рапира на Лисицата, който я вдигна бавно до гърлото на Рейвънхърст.
— Така, ние накрая се срещнахме, виконт Рейвънхърст — със свободната си ръка контрабандистът повдигна шапката си и се поклони леко на виконта, като внимаваше рапирата му да е насочена към врата на офицера. — Нима задълженията ви като специален пълномощник на Кралския Военен Канал ви оставят толкова свободно време, че имате възможност да се занимавате с моите незначителни неща?
— Ти си част от моите задължения, разбойнико, както добре знаеш — отговори Рейвънхърст сърдито. — Как можеш да се чудиш след като прибави убийства към престъпленията си?
— Моите престъпления, както ги нарекохте, може да включват много неща, но убийството не е едно от тях. И ти трябва да запомниш добре този факт, момко, иначе нашия разговор ще приключи, преди да е започнал. Движи се — ще разговаряме в тунелите, където няма да бъдем безпокоени.
Рейвънхърст стисна челюсти.
— Можеш да приключиш с мен тук, копеле, защото нямам никакво намерение да мръдна и на инч.
— О, такава ли била работата? И аз дойдох тука, въобразявайки си, че имаш нещо важно да ми казваш.
Устните на Рейвънхърст се стегнаха, докато се бореше с желанието да каже на контрабандиста, да върви по дяволите. Но Лисицата беше прав; той беше дошъл да търси този мъж, повече от съжаление и заповедите от Адмиралтейството имаха предимство пред каквито и да било лични желания, които той би могъл да има по въпроса.
По тази причина и само по тази причина, Рейвънхърст преглътна неизговорените клетви и кимна кратко.
— Много добре. Но това, което имам да ти кажа е само за твоите уши — очите му погледнаха над Тес.
— Аз оставам тук. — Тес кръстоса решително ръцете на гърдите си. — Нямам никакво намерение да напускам. Тази работа ме интересува толкова, колкото всеки един от вас.
Очите на Джак се стесниха в цепките на маската му.
— Девойката има право, Рейвънхърст. Нещо ми подсказва, че си открил вече нейния налудничав маскарад. Ако не я допуснем до нашата дискусия, можем само да я предизвикаме да направи нещо още по-лудо. От което, момиче, ти трябва да се откажеш на всяка цена — изръмжа Джак, — в противен случай ще почувстваш горещината на моите длани по гърба си.
Тес започна да протестира мърморейки, но Джак я прекъсна с твърд, предупреждаващ поглед.
— Свършено е, Тес. Трябва да възприемеш този факт. Повече за теб няма да има среднощни пътувания! Ако решиш с дебелата си глава да не ме послушаш, аз ще те накарам много да съжаляваш.
Веждите на Рейвънхърст се повдигнаха въпросително. Въпреки че ненавиждаше този човек, трябваше да се съгласи с Лисицата — поне по този въпрос. Но това едва ли беше разговора на любовник, за какъвто го смяташе. Не, мъжът третираше Тес с грубата загриженост на един чичо, а не с нежността на любовника!
— Аз сама правя своя избор — отсече Тес. — Точно както винаги съм правила. Ти нямаш никакви права над мен.
— Може би нямам. Но ти ще правиш така, както казвам, момиче — гласът на Лисицата се промени, стана твърд и студен при изричането на заповедта. Това беше глас, с който той никога досега не й беше говорил. Тес разбра това и не можа да потисне един малък трепет при този звук.
— Разбойникът е прав — каза Дейн. — Следващия път Хоукинс няма да направи пропуск. И ако не е Хоукинс, ще бъде някой друг. Някой млад офицер от митницата, когото го сърбят ръцете за тези хиляда фунта стерлинги награда, може би. Или много разговорлив съсед, който е видял твърде много странни съвпадения. Аз мисля, че едва ли ще ти хареса да прекараш дори и една нощ под грижите на Хоукинс, мис Лейтън! — той произнесе името й със студена формалност. — Той е от този тип хора, които ще изпитат удоволствие да изнамира начини, които ще те накарат да съжаляваш, че си го правила да изглежда глупак толкова дълго.