Никой от мъжете не бързаше да й отговори, и двамата имаха тайни за криене.
Минаха напрегнати секунди. Рейвънхърст изучаваше Лисицата, опитвайки се да разбере, какво точно вече знаеше, и доколко би могъл да му се довери.
— Ти знаеш за следващото товарене? — попита той рязко.
Джак потвърди с глава.
— И ти имаш мястото на срещата?
— За съжаление, не. Но се надявам определено, че една среща тази нощ може да осветли някои детайли — усмивката му беше мрачна.
Изведнъж Рейвънхърст спря да се разхожда. Един мускул трепна при твърдата линия на челюстта му.
— Аз ще дойда с теб.
— Боя се, че е невъзможно. Ти ще бъдеш разпознат от километър, а след това и двамата ще ни хвърлят от края на някоя скала. Не, тази среща е само за мен. Но аз не бих се отказал от малко помощ преди срещата.
— Какъв вид помощ?
— Смятам, че тъй като Лисицата има вече двама самозванци — тук Джак отправи към Тес мрачен поглед, — той би могъл да има още един. Да, добър начин да се сложи прът в колелото на някой, който иска да причинява зло.
Рейвънхърст изглеждаше неубеден.
— Как бих могъл да зная, че това не е просто уловка — че твоите хора не се крият в някоя изоставена пещера, чакайки да се отърват от мен?
— По една причина, момко. Аз имам твърде голяма нужда от теб, момко, за да те убия, точно както ти предположи. Що се отнася до останалото… — контрабандистът повдигна рамене. — Ти просто трябва да повярваш на моята дума.
— Виждам, че нямам голям избор — каза виконтът рязко.
Тес слушаше тази размяна на реплики с увеличаващо се недоверие. Наистина ли Джак смяташе да се споразумее с този арогантен, вбесяващ я офицер на Короната? Той трябва да е луд!
— На работа тогава! — Джак каза рязко, протягайки се, за да отмести един камък от стената. Тес наблюдаваше с широко отворени очи, как той извади черен вързоп, който подхвърли на Рейвънхърст. — Ще имаш нужда от това. Би трябвало да е тъмно вече и преди изгрева на луната. Най-доброто време за контрабандиста да бъде на път, нали. Сега слушай внимателно. Следвай пътя за Рай, докато дойдеш до разклонението точно зад Левъл. Той ще те заведе до вятърна мелница и там можеш да си починеш преди да се облечеш с по-безопасни дрехи. Да, появата ти навреме ще откаже всеки, който би могъл да помисли да ме последва.
— Не вярвам на това, което чувам! — извика Тес, скачайки на крака. — Цялата тази работа е лудост! Срещата, за която говориш, би могла да е капан, Джак. И откъде знаеш, че ТОЙ — тя погледна към Рейвънхърст подозрително, — не е изпратил предварително хора, които да се крият и да чакат ТЕБ?
— Трудни въпроси, момиче. Да, трудно е човек да е сигурен. Но истината е, че нямам избор. Също както и нашия виконт. Но при всяко положение ти трябва да останеш извън това, чуваш ли? Аз няма да поема твоята кръв на съвестта си.
— Но…
Очите на Джак бяха студени зад маската.
— Достатъчно, Тес. Останалото трябва да се предостави на нас.
С каменно лице Тес го гледаше. Кой беше той да й дава нареждания? Тя просто ще изчака докато те тръгнат и тогава…
— Дори и не мисли за това, момиче. Ако ти не стоиш настрана тази нощ, аз ще продължа да яздя и никога няма да се върна. Това е обещание, да знаеш.
Един поглед към твърдите очи на Джак беше достатъчен да убеди Тес, че Лисицата смяташе да изпълни всяка своя дума. Ако тя не послушаше, никога вече нямаше да го види.
Това беше може би единствения аргумент, който можеше да я убеди.
Със стиснати устни Тес кимна, обръщайки се ядосано към стената.
Смътно чу шумоленето на дрехи. Тя се обърна и премигна, когато видя две идентични фигури, всяка облечена от главата до петите в черно, с черни маски и триъгълна шапка. Очите й се присвиха като се опитваше да ги различи. Да, Рейвънхърст би трябвало да е от нейната лява страна, тъй като той беше с няколко инча по-висок и с по-широки рамене от Джак. Но разликата беше съвсем малка. И в тъмнината, яздейки бърз кон…
— Да, моите дрехи ти отиват, както виждам. Настоявам да не си наумиш да я узурпираш за постоянно. Сега, бих помолил за пет минути преди да тръгнеш и ти.
Джак се обърна. Бавно, като насън, Тес стана на крака, със замъглени очи.
— Запомни какво казах, момиче. Без повече номера — Джак погали леко с един пръст бледите бузи на Тес. — Но защо си с такова мрачно лице? Аз ще бъда внимателен и ще се върна преди да залезе луната, обещавам ти.
Тес стисна устни, за да потуши риданието, което се надигаше в гърлото й.
Още едно довиждане след толкова много други.