С побеляло лице се взираше в тъмнината.
— Дейн? — тя питаше.
Фигурата спря само на няколко инча от нея, след това падна бавно на едно коляно, дишането му дрезгаво и накъсано.
— Казах, че… ще се върна, момиче. Луната е още на небето.
На рамото на Тес, Максимилиан изкрещя веднъж, дълго и пронизително, докато Лисицата се свлече на студената земя.
38.
Със силно биещо сърце Тес скъса маската от лицето му.
— Джак, о, Джак, какво ти се е случило? — зъбите й изтракаха при вида на побелелите му изострени черти. Устните му образуваха една твърда линия, очите му бяха като стъклени.
— Получих едно топче, момиче. А може би и повече, боя се. Някой… чакаше в горичката. Спрях при бялата градина. Нямаше време…
— Шшт — заповяда Тес дрезгаво, полуповдигайки го и полувлачейки го нагоре по стълбите, за да влязат в къщата. Тя трябва да намери топла вода и чисти кърпи. Сега, къде ги беше оставила последния път?
— Остави, момиче. Моето време изтече. Просто ме остави да поседя за минута. Трябва… да си взема дъх. Имам да ти казвам неща.
Пръстите му се впиха в рамото на Тес, когато се облегна с цялата си тежест на нея. Потискайки ридание Тес успя да го настани на канапето до прозореца.
Пръстите й трепереха, тя свали наметалото му и замръзна като видя разкъсаната му риза, преди толкова фина и бяла, а сега почерняла от кръв. Все повече изтичаше всяка секунда, гъста и тъмна, от дупката в гърдите му.
Тес изстена накъсано, поклащайки се. НЕ, НЕ! — умът й крещеше отново и отново.
— Загърни ме — с плаща около мен, момиче — Джак промълви през стиснатите си зъби. — Трябва да ти кажа…
Очите му намериха лицето й. Той потрепери силно и след това устата му се затвориха в твърда линия. Когато той заговори отново, го правеше с огромни усилия.
— Седни, Тес. Слушай ме сега, тъй като имам малко останало време — Той поклати глава като видя протеста да се оформя на устните й. — Сега няма време за лъжи, момиче. Той беше твърде дяволски умен. Чакаше… кажи на Рейвънхърст — той спря с побеляло лице, борейки се за дъха си. — Рансли и още един. Внимавай… внимавай за крилото. Не се доверявай на никого.
Очите на контрабандиста се замъглиха за момент, но той поклати глава, борейки се с болките.
— Не е какъвто изглежда, твоя виконт.
Тес поклати глава, не искайки да чуе каквото и да било от това.
— Не говори по този начин, Джак. Ти ще… ти ще…
— Ще си отида скоро — той довърши. — Но аз не искам сълзи, чуваш ли? Имах добър живот. Имам редки спомени да отнеса със себе си, където и да отида. И най-добрите са от теб, момиче — още веднъж очите му потъмняха. — И от нея. Тя беше по-сладка от всяка жена, която съм срещал. Да, по-фино същество никога не е имало на тази земя — неговите пронизителни, тъмни очи се спряха на лицето на Тес.
— Аз й обещах да не ти казвам, но ще наруша това обещание сега. Ти заслужаваш да знаеш — пръстите му се обвиха около китката й, стегнато, почти плахо.
— Ти никога не си била негова, момиче. Не, ти си кръв от моята кръв, ти си плът от плътта ми. И аз те обичам от самото начало, когато ти си пое накъсано въздух. Моя сладка, сладка Тес. Моя, мое чедо.
Дъхът на Тес пресекна. Невъзможно! Сърцето й подскочи в гърдите. Главата й се завъртя.
И изведнъж всичко стана ясно. Това обясняваше толкова много неща — жестокостта на Едуард Лейтън към нея. Мълчаливата болка на майка й. Загрижеността, която Джак винаги беше показвал към нея.
— Никога не е имало нищо долно, девойко. Аз я познавах много преди ТОЙ да я беше забелязал. Но като глупак, аз смятах, че нашето положение много се различаваше и я оставих да се изплъзне. Когато разумът ми дойде и се върнах към нея, тя вече си беше отишла, принудена да се омъжи заради дълговете на баща си — той затвори очите си за момент и спазъм го разтърси. — Колко горда щеше да бъде от теб, момиче. Ти никога не му се поддаде нито на инч. Да, ти имаш всичкия огън, който тя искаше да притежаваш. Това беше най-малкото поне, което можах да направя за теб.
Хиляди въпроси напираха върху устните на Тес, но тя си даде сметка, че няма да има време да ги зададе.
Мъжът с посребрени коси изстена, борейки се със своята болка. След дълги минути очите му се отвориха.
— Виж… в комина на Ейнджъл. Писма — речник.
— ДЖАК!
Контрабандистът дишаше накъсано. Пръстите му започнаха да се отпускат около китката й.
— Не, Джак! Т-ТАТКО! — сълзите падаха като гореща киселина върху бузите й. Още не, моля ти се! Толкова много неща искам да знам. Толкова много неща тя не е казала.