Незабавно Тес видя своя шанс и се възползва, освобождавайки се от здравата му хватка и вдигайки коляното си с всичка сила нагоре.
Също, както беше направила онзи ден в кухнята, Рейвънхърст се преви надве и рухна едва поемайки си въздух на голия под. Вълни от агония разкъсваха слабините му, но въпреки всичко той се бореше да говори.
— По дяволите, Тес. Охххх. Чакай…
— Твърде късно — тя извика диво, очите й изглеждаха сребърни от сълзите. — Андре… Дейн, каквото и име да си избереш сега, за да се криеш, няма значение! Ти ме предаде за последен път. Ще се постарая да нямаш друг шанс.
С лице, обтегнато от болката, виконтът я наблюдаваше да се олюлява, след това се обърна и тръгна към вратата.
— ЧАКАЙ… — той едва успя да промърмори дрезгаво.
Но Тес не почака и не можеше да почака. Обутите й в чехли крака излязоха от стаята, техния шум толкова мек, че не можеше да прикрие дивото ридание, което излизаше от стиснатите й устни.
39.
Луната беше високо, бледия сърп се движеше закриван от облаци, когато Тес зави по „Мърмейд Стрийт“. Мълчаливо тя забеляза, че влажна мъгла беше излязла от блатото, донасяйки море от пронизващ хлад и призрачна мъглявина, която оставаше капки по паважа.
Тя беше взела коня на Рейвънхърст без да се колебае за секунда, потресена от смъртта на Джак и ужасното разкритие за идентичността на Андре. Всяко сърдито потропване на копитата, всяка крачка напред, като че ли й се подиграваше.
ТВЪРДЕ КЪСНО, изглежда, че те казваха. ТВЪРДЕ КЪСНО. ТВЪРДЕ КЪСНО.
С побеляло лице тя чуваше шумоленето на невидими неща зад гърба й в тъмнината.
О, да, демоните бяха много наблизо тази нощ.
Джем, младият коняр, можеше да бъде извинен за страха, който го обзе, когато тя нахлу в тихата конюшня няколко минути по-късно, кестенявата й коса представляваше объркано кълбо около призрачното й лице, очите й тъмни езера от болка, самата Валкирия.
Вече знаеше какво трябва да се направи и това трябваше да стане скоро.
Десет минути по-късно Тес хвърли последните си дрехи в старата си кожена чанта и след това я затвори, молейки се да може да избегне срещата с Ашли. Някой ден тя може да му обясни, но не тази нощ, докато челюстите на Ада стояха отворени пред нея.
Тази нощ тя трябваше да мисли само за оцеляване. На каквато и да е цена.
— Мис Лейтън?
По дяволите! Тес замръзна без да обръща главата си. Гласът беше мек, повелителен и съвсем непознат.
— Моля ви… не си отивайте. Аз… аз имам да ви дам нещо.
— Отивайте си! — каза Тес безжизнено.
Гласът продължи решително, като че ли се страхуваше, че ако спре никога не може да започне отново.
— Това е нещо, което съм носила пет години и през цялото това време, то ме разстройваше — жената шепнеше накъсано. — Моля — вие трябва да го вземете.
Нещо от отчаянието в този стар глас проникна през мъглата от болка до Тес. Бавно тя се обърна мръщейки се на малката, с посребрена коса жена, която стоеше така изправена на вратата.
— Коя сте вие? Какво искате от мен? — попита тя уморено.
Лицето на дукесата на Кренфорд беше обтегнато от болка.
— Вие знаете моя племенник. Много добре, мисля — тъмните й очи пронизваха лицето на Тес и зад него, дълбоко във всеки ъгъл на измъчената й душа. — Вие бихте могла да бъдете всичко, от което той има нужда. Ако само… — ръката й измъкна от дълбоките гънки на полите й един плик, който тя подаде на Тес. — Ваш е. Аз сега знам колко жестоко се държах като го пазех от вас.
Тес не помръдна, взирайки се нямо в правоъгълника от тънка хартия. Значи това беше лелята на Рейвънхърст, Дукесата на Кренфорд. Преди пет години той беше говорил за нея с грубо, покровителствено отношение.
Ръцете на жената се свиваха и отпускаха на кръста й.
— Вземете го, моля. Дори сега той не знае, че аз задържах това писмо. Той го изпрати в навечерието на Трафалгар чрез един мой стар приятел от Адмиралтейството. Аз знаех, че трябва да е много важно за него, за да се възползва от семейните връзки, нещо, което той винаги много упорито отказваше да направи — слабите й ръце трепереха и за момент Тес се уплаши, че жената ще припадне.
Бързо се придвижи напред, съпроводи дукесата до стола и след това наля чаша с вода на страничната масичка.
— Изпийте това, ваша светлост — добави тя след моментно колебание.
Проницателните очи се вдигнаха, спирайки се на лицето на Тес.
Очи също като неговите. Мравки полазиха по гърба на Тес, носейки със себе си и вълна от заслепяваща болка.