— Това е всичко, което имам, Лети, не разбираш ли? Не мога да изоставя Феърли! Покривът тече, а парапетите се рушат, но това е единственият дом за мен. Много пари ще отидат за възстановяването му, а независимо колко ми носи страноприемницата, то няма да е достатъчно.
Притеснена от казаното, Лети подаде на Тес дебела кърпа.
— Не зная, мис Тес. Не считам, че е правилно през цялото време да обикаляте из тресавището с тази банда закоравели престъпници.
Тес бързо се изсуши, като трепереше силно.
— Опасявам се, че човек не винаги може да прави това, което иска. Много време ми трябваше да разбера това — Тес придоби суров вид и за момент пръстите й се впиха в дебелата материя. Може би прекалено дълго време.
Тя внезапно вдигна рамене и захвърли кърпата на пода, като се пресегна за бялата батистена нощница, която Лети беше поставила на леглото.
— А и Ашли трябва да бъде подпомаган в Оксфорд. Той никога не бива да разбере за това.
Лети изсумтя с недоволство.
— Изглежда, че на това място той само пие, играе на карти и се надбягва с двуколки с другите контета.
— А защо не? — възрази Тес. — За този свободен живот е роден той, в края на краищата.
— И вие сте родена за такъв живот — остро отговори Лети. — Простете мис, но кажете ми защо вие трябва да тичате из тресавището и да поемате Бог знае какви рискове, за да бъде това място винаги снабдено с бренди и чай за разточителни пътници — въздъхна дълбоко прислужницата. — Не е хубаво, това мога да ви кажа аз! Господарят Ашли трябва да е тук и да ви помага, да поеме част от товара от плещите ви.
— О, млъкни, Лети — отвърна Тес, но беглата усмивка смекчи остротата на думите й. — Само гордостта ми беше наранена тази нощ… А част от дяла ми в товара е сега на път за Лондон. Тези четиридесет бурета доброкачествено бренди ще ми донесат достатъчно, за да се разплатя и с последните търговци, на които баща ми дължи пари.
Лети поклати глава.
— Ами не ми харесва това, никак не ми харесва и всичките тези ваши приказки няма накарат мене да мисля различно.
Тес прикри усмивката си. Лети никога не допускаше граматически грешки, освен когато беше наистина развълнувана. Но прислужницата изглежда дори не забеляза. Тя намръщено подаде една чаша на Тес.
— Хайде сега, изпийте това, мис. Лауданумът ще ви помогне да заспите тази нощ.
Тес присви очи, изучавайки тъмната течност. Ръката й леко потрепери. Само два пъти досега, след изтощителни преследвания се беше оставяла Лети да я убеди да заспи по този начин. Но тази нощ лекарството изглеждаше много примамливо.
Да, защо не? Поне така нямаше да се събуди по тъмно, разбудена от кошмара на спомените.
— Хайде, изпийте го — настоя Лети.
Бързо преди още да успее да промени решението си. Тес надигна чашата и изпи неприятното съдържание. Да, това беше най-доброто решение. Лети беше права.
Вече капнала от умора, Тес потъна в канапето, което прислужницата й беше пригодила за легло. Може би както беше изтощена лауданума не беше необходим. Но Тес не искаше да рискува.
Не и тази нощ, защото някакъв инстинкт й подсказваше, че тази нощ крие опасности, далеч по-големи от тези, с които вече се бе сблъсквала.
В този момент силен порив на вятъра блъсна прозорците и огъна дърветата, като тънките им клони заскърцаха по покрива. Изведнъж една керемида се отчупи и полетя надолу, като се разби с трясък на паважа.
Студени тръпки полазиха Тес.
„Това е само вятърът, глупачке“ — каза си тя. Проклятие! Сигурно щяха да започнат да й се привиждат и лица на прозорците!
Но сега беше в безопасност. Нищо не можеше да й се случи тук.
Само сенките да не се движеха.
Само тъмните преследващи неща да не я гонеха в нощта.
Една неволна сълза се изтърколи по бузата на Тес и тя ядно я избърса с опакото на ръката си. „Моля те, Господи, не ги допускай до мен тази нощ“ — помоли се тя тихо.
Очите й бяха широко отворени, когато хвана ръката на Лети.
— Няма да забравиш, нали, Лети?
Прислужницата стисна студените пръсти на Тес.
— Сега не се притеснявайте за нищо, мис. Аз ще се погрижа за това, както винаги съм правила. Вие само побързайте да заспите, млада госпожице.
Тес въздъхна и бавно се отпусна върху сатенените, изпъстрени с цветя възглавници. Клепачите й тежаха неудържимо. Като тъмни воали дългите й ресници потрепнаха и се склопиха.
— Лети? — измърмори тя след минута. — Благодаря ти, че не ми задаваш въпроси. Тогава… както и сега.
Момичето хвърли разтревожен поглед на Тес. След като господарката й не отвори повече очи, Лети поклати глава и излезе тихо от стаята. На нощното шкафче свещта припламна.