Бавно лорд Ленъкс повдигна отворената й длан към устните си, очите му фиксирани в нейното лице.
— Мое мило момиче — промълви той галейки с устни кожата й.
Кожата на Тес настръхна, ту гореща, ту студена. Тя почувства нервен кикот да се надига в гърлото й и едва успя да го потуши. Хипнотизирана тя наблюдаваше как пръстите на Ленъкс се стягат, затваряйки дланта й, докато зъбите му докосваха чувствителната й кожа.
Лек трепет премина през нея. Тя погледна нагоре, за да види очите на лорда върху нея, остри от скритите желания.
— Да дойдеш при мен на лунна светлина. Ти разпалваш най-топлите ми чувства, мила моя, предупреждавам те. Аз съм чакал твърде дълго време, за да чуя тези думи — по-дълго отколкото ти знаеш.
— Т-това е така, но тази причина — защото сте чакал много дълго, затова аз дойдох, за да ви кажа незабавно.
— Много умно от твоя страна — устните на лорда правеха малки кръгчета върху дланта й. При всяко интимно движение Тес примигваше, болезнено давайки си сметка, че не беше Рейвънхърст, който я докосваше така.
Тя затвори очите си, уплашена, че той може да види черното отчаяние, което я обземаше. Но тя не смееше да се помръдне, дори най-леко, от страх, че ще издаде себе си. МИЛИ БОЖЕ, молеше се тя безмълвно, НЕКА ДА ГО УБЕДЯ. И НЕКА БЪРЗО ДА СВЪРШИ.
Тихият звук на неговото дишане накара Тес да отвори очи. Лицето му беше успокоено сега, огньовете грижливо потушени. Бавно той освободи ръката й.
— Ти ми доставяш удоволствие с твоя отговор, мила моя. И също стремителния начин, по който ми го съобщаваш. Да, ти ме правиш най-щастливия от мъжете. Действително, мисля, че случая е подходящ за пийване.
Лордът се обърна и отиде до малко бюро, от което извади кристална гарафа и две чаши. Нервно, Тес заключи ръцете си, опитвайки се да се съсредоточи върху нещо — каквото и да е — за да отклони вниманието си от чудовищността на деянието си, което току-що беше извършила.
Сляпо тя погледна настрани, очите й попаднаха върху тънката хартия върху бюрото на Ленъкс. Зад гърба си тя чуваше звъна на чаши, последвани от шума на изливаща се течност.
15 JUIN, беше датирано писмото. 15 юни. Значи той пишеше на някой, и то на френски. Очите на Тес се разшириха, когато отидоха по-надолу, виждайки числа след числа, без никакъв видим ред.
Може би някакви тайнствени финансови сделки, си помисли тя, премествайки погледа си към задната част на бюрото на Ленъкс, където стоеше един плик подпрян на мастилницата. Дебел и аленочервен, печата му привлече вниманието й, медальон с птица в полет.
Много красиво, помисли си тя, както всичко което притежаваше лорда. Беше ли възможно той да я желаеше по същия начин, като един предмет, който да прибави към колекцията си?
Пронизана болезнено от тази мисъл. Тес се намръщи леко и се наведе, за да повдигне малка нефритова фигурка от ъгъла на бюрото му.
— Отново се възхищаваш на моето обзавеждане? — устата на Ленъкс беше до ухото й, толкова близо, че тя подскочи леко.
— Просто… просто тази скулптура. Тя е много красива. Но вие винаги сте имал изключителен вкус, милорд.
Като насън Тес видя две пълни чаши поставени на бюрото му. Минута по-късно ръцете на Симон обгърнаха раменете й, устните му търсеха вената, която пулсираше на врата й.
— Наистина ли? — промърмори той.
Докосването му беше леко и закачливо отначало, но скоро стана по-настоятелно.
— И това ли е всичко, за което мислеше, мила моя?
Тес преглътна, опитвайки се да не мига. Очите й се движеха непрекъснато около стаята. Тогава тя разбра картината на печата. Това беше граблива птица с разперени крила.
Този път тя се вкамени рязко и непогрешимо. Сърцето й биеше болезнено в ребрата й. Но, тя трябва да греши. Не би могло да бъде…
Бавно Ленъкс се изправи, пръстите му нежно галеха раменете й. Без да бърза той я обърна към себе си с непроницаеми очи.
— Аз предполагам, че ще се върна скоро… — каза тя. — Тъй като аз имам… тъй като ние сме…
— Какво, ще си тръгнеш толкова скоро? И дори без да вдигнем тост за нашето бъдеще щастие? Не искам да чуя за това — усмихвайки се Ленъкс сложи хладкия кръг на чашата в ръката й.
Сляпо тя докосна чашата си до неговата, след това я повдигна, за да преглътне безвкусната течност, която би трябвало да бъде много фино бренди. Напитката потече по гърлото й като огън. Бързо тя отпи още.
Очите на лорд Ленъкс бяха топли, докато той изпразваше чашата си.
— Моя мила, мила Тес — мърмореше той, очите му не напускаха лицето й, докато тя изпразваше своята чаша.
Нежно той взе дългия, хладен ствол на чашата от несигурните й пръсти.
Тес премигна, олюлявайки се леко. Малки капки пот се показаха на веждата й.