— Аз не чувствам…
Изведнъж й стана много горещо, толкова горещо, колкото студена беше само преди минути. Стаята, завесите, лицето на лорд Ленъкс, всичко започна да се върти заедно пред очите й.
ПАЗИ СЕ ОТ КРИЛОТО, беше казал Джак. НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙ НА НИКОЙ.
Твърде късно тя разбра предупреждението му.
Спокойно Ленъкс си играеше с пръстена на лявата си ръка. Релефно изрязана блестеше птица върху златния пръстен. Птица в полет.
ОРЕЛ…
— Какво да правя с теб, сладка моя?
Внимателният въпрос беше последното нещо, което Тес чу преди да я покрие тъмнината.
40.
Скърцането на колела по набраздена земя я събуди.
Защо беше така суха устата й, чудеше се Тес? Защо е този металически вкус на езика й? И защо въздуха върху лицето й беше така усоен и неподвижен?
Внезапно споменът се върна. Симон, усмихвайки се леко. Огненото захапване на брендито?
Упоена.
Още веднъж тя се изви, дървените колела тропаха някъде над главата й. Къде беше тя сега? Тес се чудеше, отваряйки уста да закрещи.
Но не можеше, тъй като устата й беше завързана с дебело парче. Тя размърда ръцете си само, за да разбере, че бяха завързани заедно на кръста й. Вагонът се изви отново и главата й падна с голяма сила на дървения под.
Сълзи се пророниха от ъгъла на окото на Тес.
Орела — Симон Ленъкс.
Ужас я сграбчи, кръвта й изстина, както прилива на Ламанш през зимата. Как можа толкова да се излъже в този човек? След всичките тези месеци, тя нямаше и най-слабата представа за неговата ужасна двойственост.
Тес се намръщи от болката, връщайки се мислено отново в кабинета му и виещата се птица на пръстена му. Джак е знаел и се е опитал да я предупреди.
Но Симон Ленъкс беше убил Лисицата. И сега той знаеше, че тя беше видяла разобличаващия го документ с шифъра на бюрото му.
Отчаяно Тес се размърда в обвързалите я въжета. Но знаеше, че е безнадеждно. В завързването на възли, както и във всичко друго, което правеше Симон Ленъкс беше експерт.
Изведнъж колата се залюля и спря с остро изскърцване на спирачките. Някъде от дясно на Тес се чу изскърцване на седалка и след това приглушения тропот на крака.
Сърцето й биеше лудо, когато чу вратата да се отваря. Висока, тъмна фигура се очерта трудно различима от нощта.
Тес не се помръдна, правейки се на заспала.
Дълги пръсти се плъзнаха по веждите и бузите й, спирайки се на брадичката й.
— Събуди се, Тес.
Как може този мек глас някога да е звучал привлекателно? — чудеше се тя, продължавайки да се прави, че спи. Всичко, което може да отклони вниманието му и може би да спечели няколко секунди…
Пръстите при брадичката й се стегнаха до болезнено ощипване.
— Събуди се — този път думите бяха изръмжани.
Тес не можа да се пребори с треперенето, което премина през нея. Тя чу гласа на непознат човек, студен и ледено безличен. Гласът на мъж, който можеше да я убие без да се колебае нито секунда.
Тя въздъхна и размърда главата си, отваряйки бавно очи, сякаш току-що се събуждаше.
— Аааааа! — превръзката на устата не й позволяваше друго, освен да издаде остър, приглушен звук.
— Така е по-добре — каза кратко лорд Ленъкс. — Не смятам да те нося, драга моя. Независимо от всичко това, което сме ние един за друг — добави той с ироничен тон. Ръцете му я хванаха за китките, изправяйки я да седне. — Излез!
Мигайки, Тес стъпи долу, очите й се въртяха наляво и надясно. Само тъмнината я посрещна, ненарушена от каквато и да било светлина. Къде я бяха довели?
Псувайки тихо, Ленъкс я пусна да се препъва пред него. Имаше меко под краката й — трева? Не е пясък, помисли си тя. Не е брега тогава. Добър знак, тъй като Тес нямаше никакво желание да бъде заведена отвъд Ламанш във Франция.
Изведнъж друга смразяваща мисъл проблесна през ума й.
ТОЙ НЯМА ДА СИ ПРАВИ ТРУДА ДА Я ЗАКАРА ДО ФРАНЦИЯ. ТОЙ ИМАШЕ НАМЕРЕНИЕТО ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ НЕЯ ТУК.
— Не е много далеч, мила моя, само над онова възвишение. Но ти не познаваш това място, нали? То е моята малка тайна — или поне беше до нощта, когато твоя баща дойде да души наоколо. О, той изигра картите си добре, трябваше да му призная това. Първо той ругаеше, след това се правеше на сърдит и след това ми предложи да използвам земята на Феърли, когато исках, без да ми бъдат задавани никакви въпроси. Но това щеше да бъде твърде опасно. Тогава стана въпрос за неговата красива, дебелоглава дъщеря. Ти беше нещо като трън в мен, признавам си. За теб също изкушението беше голямо…
Тес се залюля вървейки сляпо пред него в тъмнината и почти падна. С рязка псувня Ленъкс я хвана за раменете и я блъсна напред по росната трева. Очите й, постепенно привиквайки с нощния пейзаж откроиха в тъмнината сенките на няколко дървета. В краката й, лежащата ниско долу мъгла се извиваше като неспокойни, фантомни пръсти.