Безизразният глас зад гърба й продължаваше.
— Но тогава Лисицата се върна и аз открих вашия малък маскарад. Много смело, мила моя. Почти ти аплодирам. Дори Рансли не си даде сметка, че има Лисици. Но ти не можеше да се надяваш да ме излъжеш, тъй като познавам тези тунели, дори повече от баща ти — Ленъкс се изсмя тихо. — Да, тунелите бяха много удобни за наблюдение, да оставаш невидим — да откриваш тайните на нощта. Дори да си направя някои мои фантомни светлини.
Злоба се надигна в гърлото на Тес. НО ЛЕЙТЪН НЕ БЕШЕ МОЯ БАЩА! — искаше да изкрещи на мъжа зад нея. ЛИСИЦАТА БЕШЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ТИ УБИ И НЕГО!
Само приглушено ридание проникна през дебелата превръзка на устата й.
— Да, всичко това трябва да е нещо като шок за теб, боя се. Но когато ти нахълта в моя кабинет, не ми остави никакъв избор. Разбира се, при всяко положение, това беше въпрос само на време. Аз щях да е победя накрая и да се оженя за теб с цялата нужна помпозност за случая. Тогава някой ден, докато правиш визити в града, ти щеше да припаднеш. Твоята кожа щеше да е побледняла. В началото твоите приятели щяха да говорят, че си в деликатно положение. Но ти ще ставаш все по-слаба, вместо по-пълна. Умът ти ще започне да блуждае и ти ще започнеш да си въобразяваш… о, ужасни неща. И тогава за моя вечна и съкрушителна тъга, ти ще си отидеш от мен завинаги. Ужасен удар, разбира се. И ужасно много загубено ценно време. Този начин е много по-чист. Не си ли съгласна, моя любов?
Тес потрепери при хладната му безличност. Нямаше никаква злоба в гласа му, никаква емоция от какъвто и да било вид, само вледеняваща действителност.
— Както виждаш, това е въпрос на бизнес, на завързване на отвързаните краища. Защото е достатъчна една следа и аз съм мъртъв. Ти най-добре би могла да разбереш това, имайки предвид опасното си превъплъщение. Да, много умно изпълнено. Дори моята сестра не можа да повярва на това, за теб. Мога само да се чудя какво стана с тази бутилка бренди, която тя връчи на Рейвънхърст. Тя съдържаше забележителна смес от билки и тонизиращи вещества, за да го наречем, вдъхновяване на неговите чувства. И тя беше там напълно готова да го успокои с коприненото си тяло готово и изцяло на разположение. Тя беше напълно понятно разгневена, когато той не искаше да пие. Аз също бях разочарован, тъй като можеше да научи много от него в такова състояние — добави Ленъкс замислено.
Неговите дълги, нежни пръсти неумолимо бутаха Тес нагоре по склона към тъмна кула смътно очертаваща се на нощното небе.
МАНАСТИРА! Той влизаше от обратната страна, даде си сметка Тес, посока от която тя никога не идваше, тъй като беше по-далече от пътя и пътеката минаваше покрай ферма с особено голямо зло куче.
Кракът й се спъна от един корен и тя падна напред в тревата. Болезнено ридание се промъкна под превръзката на устата й.
— Стани! — заповяда Ленъкс рязко. Когато тя твърде бавно му се подчини, пръстите му се впиха в нежната кожа на ръцете й издърпвайки я грубо на крака. — Ти сега не трябва да закъсняваш. Ние сме почти накрая на пътуването — безпощаден смях се изтръгна от устните му.
Тес се извърна блъскайки го. Но със завързани ръце не можеше да става дума за състезание. Псувайки, Ленъкс я блъсна напред, докато лицето й срещна грапавата кора на едно дърво.
— Ще съжаляваш много, ако опиташ отново, мила моя, позволи ми да те уверя. Аз твърде дълго съм бил обвързан с тебе, но няма да бъда повече, ако ми противоречиш по някакъв начин — говорейки Ленъкс я притисна напред движейки бузите й в твърдата кора на дървото докато Тес почувства, че кожата й беше обелена.
— Даааааааа!
Пръстите не се разхлабиха.
— Разбираш ли ме сега?
Тес продължаваше да рита движена от чист ужас и гняв.
Коляното се заби в гърба й, притискайки цялото й тяло срещу дънера на дървото.
— Спри да се бориш! — заповяда той.
Студеният метал на пистолет се впи във врата й.
Тес потрепери когато гърдите й бяха притиснати срещу грубото стъбло. Той беше твърде силен за нея, за да се съпротивлява, особено сега, когато знаеше, че той има пистолет. Трябваше да помисли за нещо друго.
С отпускането на раменете си тя спря да се бори.
Бавно пръстите на Симон се разхлабиха и коляното му падна.
— По-добре, мила моя. Много по-добре. Ние ще се разбираме заедно чудесно, мисля аз, докато помниш своето място в голямата схема на нещата, което е много по-ниско отколкото ти се иска да повярваш — добави той с късо, сухо излайване вместо смях. — А сега ние пристигнахме, както виждам. Което значи…