Изведнъж Тес почувства, че той й завързва широко парче плат през очите, стегнат във възел. Тя се извиваше яростно само, за да почувства пистолета да се опира в ребрата й.
— Помни какво ти казах — изсъска Ленъкс. — Ако искаш да видиш любовника си жив, това е.
Малки камъчета изшумяха в краката й, докато той я блъскаше по терасата зад манастира. Тес почувства студените пръсти на мъглата да се движат около глезените й. Мили Боже, да не би Ленъкс да е хванал също и Рейвънхърст?
Водеше я нагоре по стълбите, по които тя се препъваше стъпало след стъпало, вятърът фучеше между камъните. Черните пръсти на страха се впиваха в ума на Тес, сърцето й биеше лудо, когато тя се досети за единствения шанс да избяга.
Той смяташе, че тя не вижда и е дезориентирана под превръзката. Истина, и все пак не съвсем, тъй като дългите дни на слепота я бяха оставили с нова сила. Сега слухът й беше изострен, очертавайки обстановката по звуковете. Надясно тя чуваше леко ехо, където се издигаше наблизо стена, наляво пустата неподвижност на празно пространство.
Да, всичко беше така. Тя не беше забравила нищо. По някакъв начин трябва да се възползва от това знание сега, за да й послужи за нейните цели.
Вятърът я блъсна, влажен и студен и Тес си даде сметка, че беше зад ъгловите кули, в центъра на покрива. Внимателно изчисли разстоянието между порутената стена отдясно и падналите камъни някъде отляво.
Прегръщайки слепотата, пронизвайки тъмнината, точно както я беше учил нейния французин да прави на борда на „Свобода“.
Това беше единствения й шанс да оцелее.
Бързо Ленъкс я блъскаше напред, докато гърба й срещна стена.
Тогава той се протегна, за да развърже запушалката.
— Ти няма дълго да чакаш, мила моя. Той трябва да дойде тук всяка… а, това трябва да е Рансли сега, освен ако не греша. Да, перченето на този човек трудно може да бъде сбъркано. Той е станал почти неуправляем откакто му дадох този бизнес с това момиче в Епълдор. Боя се, че той се увлече по този вид работа.
— Р-Рансли е р-работил с теб? — устните на Тес бяха сухи и напукани, но тя се насилваше да говори, надявайки се, че това може да донесе скъпоценни минути на забавяне.
— Един неприятен човек — каза лорд Ленъкс, — но перфектен във всичко, което прави. За съжаление Лисицата беше единствения човек, от който Ранели се боеше. Така че работата по неговото елиминиране се падна на мен. Много просто, обаче. Аз просто трябваше да стоя в горичката и да наблюдавам. Аз знаех, че той ще се върне, за да те види рано или късно. Признавам, че не очаквах да видя Рейвънхърст. Хубавата Даниел беше полезна, но това не включваше да се рови за информация за теб. Но, разбира се, колко нехайно от моя страна. Ти не си се запознавала с любовницата на виконта.
Дъхът на Тес спря. Французойката в Ейнджъл, тази, която носи дете от Дейн. Ревността я прониза за момент и след това нещо друго, което тя разпозна като яростно съжаление. Тя се беше надявала на нейно собствено дете някой ден.
Сега изглеждаше, че беше загубила шанса си.
СПРИ, МОМИЧЕ. ТАЗИ ИГРА ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ИГРАЕ.
Тес се смрази, чувайки този дрезгав глас като ехо сред хаоса от мисли в главата й. ДЖАК?
Но Лисицата беше умрял. Със собствените си очи го беше видяла да умира. Никой не можеше сега да й помогне.
Дълбоко отдолу се чуха приглушени стъпки, прекъсвани от сподавени псувни. Малки камъчета се изсипваха върху плочите със сърдит звук.
— О-откога си знаел? — попита Тес. — За моя маскарад? — причиняваше й болка говоренето, но тя успяваше някак си със сух и дрезгав глас.
— Преди около шест месеца. Хоукинс искаше да те хване, да кажем отдавна, но аз го накарах да чака, тъй като ти все още беше полезна.
— Хоукинс? — гласът на Тес беше изпълнен с недоверие. — ТОЙ се е включил в това… това престъпление?
— Неговото допускане до моята малка тайна беше необходимо зло. Още една слаба брънка във веригата — каза Ленъкс, почти като че ли беше забравил за нейното присъствие. — Да, аз по-скоро мисля… — той прекъсна с недовършено изречение, когато тежките ботуши се чуха, че се изкачват по стълбите. — Така, че са тук най-накрая. Изпълнителен както винаги господин Рансли. Моите поздравления.
— О, това копеле не представляваше никаква трудност. Само че той не беше, където бяхте казали, че ще бъде. Хванах го на пътя за Рай и той беше твърде враждебен също. След няколко приятелски потупвания поправи маниерите си — добави мъжа, блъскайки напред своя пленник. — Завързах му очите точно както ти каза, Орел.
За дълги минути двамата мъже се взираха един в друг, умора и нещо по-тъмно, по-примитивно се четеше на лицата им.