Рейвънхърст изръмжа нещо неразбираемо под превръзката си и Ленъкс се засмя слабо.
— Това беше дълга и досадна работа, Рейвънхърст, но накрая моите планове са към края си. Тези последни седмици ти ме разиграваше твърде отблизо, нещо, което се безпокоя, че не мога да толерирам — зелените очи на Ленъкс се възпламениха, горящи лицето му.
— Дейн? — попита Тес несигурно, отчаяно искайки да разбере какво беше станало. — Какво… какво си направил с него ти проклета отрепко?
— Вашият виконт е малко замислен, драга моя. Но аз мисля да му сваля превръзката сега. Ще бъде забавно. Мисля, за няколкото минути, които ви остават — тези лишени от каквато и да било емоция думи шокираха Тес като покров.
— Да, има нещо много уместно в тази сцена, не сте ли съгласни? — се размисли Ленъкс. — ТОЙ има намордник; тя е сляпа. Точно както бяхте в Бретан, мила моя. О, да, аз знам всичко за тези дни. Тъй като бях там също, разбирате ли, зает с моите собствени дела. Въпреки че по това време не си давах сметка за идентичността на смелия капитан на „Свобода“. Жалко! — гласът му се стегна. — Сега тези задачи изискват моето лично внимание. Което, за съжаление за вас значи, че вашето по-нататъшно присъствие ще бъде определено досадно. Така, че трябва да бъдете, боя се, премахнати, приятели мои.
Тес се вцепени, когато чу, че Ленъкс се обръща леко. Гласът му стана студен и точен.
— Хвърли ги, Рансли. Първо момичето. Кавга между влюбени, тъжно ми е да призная, за съжаление, но такива неща се случват особено между двама толкова… дебелоглави като тези. И също има значение нестабилността на виконта. А, да, кошмари все още преследват Дявола от Трафалгар, боя се. За тях аз зная също, Рейвънхърст. Даниел е много добър източник на информация.
Тес чу тиха, сподавена псувня, последвана от разпръскване на чакъла и тогава Рансли изръмжа от болка, когато кости се срещнаха с кости. След това се чу друг сблъсък и този път Рейвънхърст изстена.
— Престанете, по дяволите! — извика Тес, кръвта й кипеше от отчаяно желание за оцеляване. След цялото страдание, което беше познала, тя отказваше да бъде прекратено съществуването й сега. Не от двуличен, аморален предател като Орела. — Така ли постъпихте с баща ми, хвърлихте го от този покрив? Той никога не е имал инцидент на гърба на коня, тъй като беше отличен ездач. Това беше нещо, на което се чудех винаги. — Тес знаеше, че трябва да кара Ленъкс да говори. Може би през това време Дейн ще успее да се съвземе от последните удари на Ранели.
Да, говоренето беше тяхната последна надежда.
— Наистина, мила моя, ти си толкова изобретателна — добави Ленъкс студено. — Говоренето няма да ти спести нищо. Но понеже това е нещо като последно желание предполагам, че трябва да отговоря на въпроса — той се засмя. — Не, аз просто сложих малка и доста лоша черупка, покрита с игли под седлото на коня. Той винаги предпочиташе това голямо черно животно и чудовището полудя, хвърляйки баща ти от скалите. Цялата работа беше свършена за няколко минути, оставяйки ми неприятната задача да го докарам по-близо до Феърли, тъй като откриването на неговото тяло толкова близо до отвора на моя тунел би било изключително неудобно. Да — добави Ленъкс замислено, — твоят баща умря така, както беше живял — потейки се и ругаейки до последния момент.
Устните на Тес се събраха в тънка черта, представяйки си тази последна сцена.
— Но той не умря.
— Глупости, мила. Аз го видях със собствените си очи. Аз го носех нагоре по пътеката на скалите, помниш ли?
Имаше ли намек за напрежение в гласа на Ленъкс? — чудеше се Тес.
— Но моя баща не умря тази нощ. Той умря само преди няколко часа.
— Какъв патетичен опит за измама е това? Няма да стигнеш до никъде с тези глупости, предупреждавам те.
Тес наклони глава, чувайки леко шумолене някъде близо до лявата й страна. Идваше ли Рейвънхърст най-после?
— Лейтън? — тя успя да се засмее студено. — Този човек не ми беше баща.
Тя позволи напрегнатото мълчание да продължи, представяйки си учудената физиономия на Ленъкс. Да, той беше човек, който не харесваше безпорядъка и изненадите.
— Не, моя баща беше човек с редки таланти и скрити умения. Той ме научи на всичко, което знаеше. Той беше Лисицата и това е неговия пистолет, който е насочен към вас от дясно на моя джоб — добави тя хладно.
— Ти си лъжкиня — но имаше неопределено колебание преди Ленъкс да заговори отново. Тес можеше да почувства студената ярост на погледа му върху нея. — Да, лъжкиня — това ти умееш до съвършенство.
— Ще трябва ли да направим нашия малък експеримент тогава? Не е честна сделката, със сигурност, тъй като аз съм заслепена от тази превръзка — добави Тес. — Но ти никога не си бил справедлив с никоя от твоите жертви, нали? Истинският отличителен белег на страхливеца.