41.
Извивайки се, Тес се опита да избяга, само, за да се спъне на паднала плочка от гранит. В следващата минута Хоукинс я изправи на краката й.
— Нека да оставим тези копелета да се бият на спокойствие. Ти и аз имаме по-важни неща, които да ни занимават, нали? — неговите твърди пръсти щипеха и опипваха гърдите, бедрата, стомаха й.
Мили Боже, тя беше попаднала направо в ръцете му!
Зад Тес се чу силен рязък удар, който попадна на плът. Ленъкс изгрухтя, изръмжавайки псувня.
Хоукинс извади ръката й от джоба й, откривайки само един стиснат юмрук.
— Добре го заблуди, нали? — устата му беше гореща и влажна на ухото й. — Време е някой да даде на това копеле един или два урока. Но сега аз мисля да се заема с теб. Боже, аз вече почти ще експлодирам! — брутални и нахални пръстите му дърпаха полите й, търсейки тайните недра на тялото й.
Тес диво се извиваше и риташе, докато крака й не срещна твърд мускул.
Хоукинс изстена от болка.
— Ти, малка вещице! Аз ще те науча да… — отворената му длан удари Тес по челюстта, изпращайки я с виене на свят на ръце и колене. — Да, тук и сега аз ще те взема. На четири крака, докато започнеш да ме молиш да спра. Само че аз няма да спра, разбираш ли? Аз ще вляза в теб отново и отново, докато се побъркаш! — гласът му се извиси, дрезгав от похот и от представата за собствените му развратни удоволствия.
Тес потисна ридание от болка и борейки се, за да стане.
Зад отворения кръг от камъни зад нея се чуваха къси, сподавени псувни. Още веднъж се чу удар и този път Рейвънхърст беше този, който изръмжа от болка.
Препъвайки се, тя се придвижваше назад по стената, чувайки Хоукинс да идва по-близо.
— Да, аз ще те стигна, кучко. И когато те…
Изведнъж пронизителен вик експлодира зад тях.
Отчаяни пръсти се впиваха в ронещи се камъни; извиващи се крака ритаха срещу гранитните плочи.
След това прегракнал вик, последван от звука на тяло, строполяващо се над разрушения парапет и падащо на земята, дъжд от чакъл и откъртени камъни, посипващи се надолу.
Тес потисна вик. МИЛИ БОЖЕ, КОЙ ОТ ТЯХ!
Хоукинс спря да се движи.
Тес чу шумоленето на дрехи.
— А, ободрително упражнение.
ЛЕНЪКС! — помисли Тес, заливайки я тъмнина. Още веднъж той беше спечелил.
— НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! — тя се хвърли диво към мястото, където тялото на Рейвънхърст беше паднало.
Но Ленъкс я хвана на ръба.
— Все още не, мила моя. Аз все още имам още едно нещо да свърша — той извади пръстена-печат с орела, от джоба си. — Скоро всеки ще говори за Рейвънхърст и ужасяващите неща, които той прави на тези нещастни жени. Да, кой би допуснал, че той ще се възползва по такъв начин от своя офис, затъвайки в такава поквара? И контрабандист също така — лорда изцъка с език. — Ужасна работа наистина. И ти, моя мила Тес, ти трябва да носиш неговата марка. Тогава аз ще сложа пръстена на неговия пръст, където ще бъде лесно за следователя да го намери.
Ръката на лорда се стегна на кръста на Тес. Жестоко той започна да забива острите ръбове на лицето на пръстена в дясната й буза.
— Първият път с момчето, това беше грешка. Аз забравих за следата, която този пръстен оставя. Сега, какво беше името на момчето? Тори, да, така беше. Аз го намерих да души около края на моя тунел. Пресметнат риск за някои, който беше така очевидно правителствен агент, но в края на краищата, смъртта му ми беше забележително полезна. Когато неговото тяло беше открито в заливчето на Феърли, където аз така внимателно го оставих, беше сигурно, че това ще хвърли подозрението върху теб, моя мила. Разбира се, аз се погрижих момчето да получи съобщение, което изглеждаше, че идва от теб и така неговите подозрения бяха предадени на офицера, който го намери точно преди да умре. Толкова съжалявам, моя мила, но нуждите на заека му диктуват да има повече от една дупка, както знаеш. Или Орела, едно гнездо — Ленъкс се засмя хладно. — Тогава ми дойде идеята — много блестяща, мисля аз. Защо да не оставям същата марка на всички свои жертви? Или на всички жертви на ЛИСИЦАТА, бих казал. Което значи на Рейвънхърст — Ленъкс продължи да цъка, докато студения метал се впиваше в нежната кожа на Тес.
— Нека да я имам първо, Ленъкс — молеше се Хоукинс дрезгаво. — Аз чаках от шест месеца, по дяволите. Ти обеща…
— Ти ще правиш това, което аз кажа! Аз имам бизнес да върша и много по-важни неща да взимам под внимание, отколкото твоите груби апетити. Иди долу и провери последния сандък. Рансли отиде да види, че шхуната е осигурена и готова да тръгне до един час.