Вятърът въздишаше през бялата градина и тъмната гора, разтърсвайки листата на дъба, докосвайки венчелистчетата на анемониите. И в този нежен, неспокоен вятър дойде лекия мирис на лавандула и лек смях.
ОТВОРИ ОЧИТЕ СИ, МОМИЧЕ, мълвеше нощта. НАМЕРИ СЪРЦЕТО СИ И ВЪРВИ НАТАМ, НАКЪДЕТО ТЕ ВОДИ ЛЮБОВТА. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ СЕ ИЗПЛЪЗНЕ, КАКТО НИЕ НАПРАВИХМЕ.
С побеляло лице Тес заби пръсти в студения камък, сълзите се стичаха мълчаливо надолу по бузите й.
Нагоре по хълма тя чу дивото боричкане на нощно създание, бързащо да завърши нощния си лов в последната минута преди светлината да се върне. Шумът стана по-силен; парчета чакъл се разпиляха по камъните на терасата ниско долу.
Изведнъж Максимилиан повдигна крилата си и се зарея през пробитата дупка на парапета, същество от аленочервено и смарагд срещу сиво предутринно небе.
Още веднъж Тес чу шум от камъчета. Ставайки, тя погледна надолу от ръба към кълбящата се мъгла.
Това, което видя, накара сърцето й да се свие конвулсивно, пръстите й се впиха в твърдия гранит.
Черна сянка се откъсна от мъглата, бавно надигайки се покрай каменната стена на манастира.
Със сподавен вик, Тес се наведе още над ръба, изпращайки дъжд от чакъл да се изсипва от стената.
— Достатъчно, малката — мъжът отдолу извика. — Да не би… да искаш… отново да ме убиеш? — Той се виждаше сега добре над мъглата.
Със сияещо лице, очите й светещи от радост, Тес се наведе още, протягайки се за него.
— ДЕЙН!
Лицето му се повдигна, една вена пулсираше на слепоочието му. Имаше кръв по челото му; очите му, видя тя, бяха пълни с болка.
— Помогни ми… помогни ми да се кача, любов.
Хващайки ръката му, Тес му помогна да се изкачи, да прескочи ръба и да дойде на покрива.
— Никога — охххх — не се отказвай от надеждата, сърце мое. Това е нещото, което ни отличава от животните — виконт Рейвънхърст дишаше тежко, когато се сви до нея, с твърдо бедро протегнато през краката й.
След минута той се изви към нея и я притегли надолу към себе си, косата й се разпиля като тъмна завеса около тях. Пръстите му намериха нейните и се вплетоха здраво, като че ли имаше нужда да убеди себе си, че този момент е действителност и всичко преди това е било сън.
— Това… това е бил Симон — изпъшка Тес. — През цялото време, Симон. Той уби и моя… моя… Лейтън — когато той откри, че тунела е бил използван за пренасяне на злато към скалите. Ленъкс е убил Джак също — нейните ръце се стегнаха конвулсивно.
Солена сълза падна върху техните сплетени пръсти.
— Прости ми, че мислех, че би могъл да си ти.
— Шшт, морска чайко — промълви Дейн. — Всичко… свърши вече — пръстите му се размърдаха, потъвайки дълбоко в косата й и обхващайки врата й покровителствено, когато през нея мина трепет.
Те бяха стигнали толкова близко до смъртта, мислеше си Тес. Толкова близко до това да загубят единственото нещо, което беше добро и вечно в този свят.
О, ДА, ДЖАК. АЗ НАМЕРИХ ТАЗИ ЛЮБОВ И АЗ ЩЕ Я СЛЕДВАМ, КЪДЕТО И ДА МЕ ВОДИ ТЯ. ОБЕЩАВАМ.
Пръстите на Дейн се движеха нежно, разтривайки и отстранявайки напрежението от раменете й.
— Тихо, мое сърце. Всичко това е зад нас сега. Орелът никога вече няма да лети, защото той е убит от нашия пронизващ гълъб. Освен това — добави той, отмятайки назад дълъг кичур от кестенявата коса на Тес, — ти не си смятала да се отървеш от мен така лесно, нали? В края на краищата аз имам двама мъже вътре в мен. И точно сега и двамата искат да прекарат живота си с теб — каза той дрезгаво.
Тес го гледаше през воал от сълзи, любовта й се изливаше в мощна вълна, достатъчна да погълне и двамата.
— Андре или Дейн, аз възнамерявам да те имам, милорд. Дори, ако това значи трима да споделят леглото ни.
Очите на Рейвънхърст се замъглиха.
— Аз смятах да подложа тази клетва на проверка много скоро, малката. Но първо идва малкия въпрос от твоето бягство от мен през нощта, без да ми кажеш дори довиждане. И се получи така, че аз трябваше да се чудя, че не съм опитомил красивата си жена.
— Аз не можех да остана, Дейн. Падриж чакаше, френските войници вече бяха на път към къщата. Щеше да бъде много опасно за всички вас, ако бях останала.
— Всичко е напълно вярно, но това не прави нещата по-различни за мен. И тогава твоето зрение се върна по пътя за към къщи — очите му леко проблясваха. — Да, аз имам моите начини да науча това, също. Мили Боже, колко съжалявам, че не бях там да споделя това с теб.
Зелени пламъчета танцуваха в дълбините на очите на Тес.
— О, но един страстен корсар има много по-важни неща да прави, отколкото да се грижи за омаломощени жени.